„Бедни, но може ли и щастливи?“

Няма начин в даден разговор на тема пари някой да не Ви е убеждавал, че и без пари може да има щастие. Само че понеже аз много мразя таквиз’ философски тези се впускам в многочасов спор, от който почти винаги излизам уинър, освен, когато заради мигрена се съгласявам половинчато…
Доводи много, мнения още повече. Но всъщност по тезата „Бедни, но може ли и щастливи?“ трябва да започнем с коментар за щастието. Да, наистина за всеки то е различно. За някои сутрешното кафе, за други релаксиращата вана, за трети – хубавата музика (според вкуса им). Има хора, които загубват усета за щастие в малките неща и се радват само на скъпи придобивки. За някои ученици (включая и мен) тройката по математика е огромно щастие. (Но повече за математиката в предстоящата ми книга 
 „Не на задълженията: обществени имена, непотребни училищни предмети, абитуриентски циркове, секс, семейство, деца“).
Така или иначе за всеки щастието има различни измерения. Но какво е то за бедните хора и има ли го? Според мен наистина го има, но за жалост то е напълно изкривено. В тези хора егоизмът е напълно изчезнал и те правят всичко за децата си. Не помислят за себе си. Това е измамно щастие, защото не сме ли все пак на тази земя, за да живеем добро? Най ми е болно, когато с някоя бабка се заговорим на някоя каса и тя държи само хляб и мляко в ръце. Питам я толкова ли е малката пенсията, тя поклаща глава и казва, че скътява за децата. Почти всеки ден слушаме за изиграни пенсионери, разделили се с хиляди левове. Те имат много повече спестени пари от половината средна класа, но не ги харчат само заради децата и внуците си! Това щастие ли е??? Една моя позната жена, която вече е на 73, изоставя двуетажната си къща в провинцията, идва в столицата и шест дни в седмицата чисти офиси и магазини, ЗА ДА ПОДПОМАГА СЛЕДВАНЕТО НА ВНУЦИТЕ СИ! Това щастие ли е??? В моето училище, столичното „54-то СОУ“, има чистачки и на по 80, които продължават да се мъчат заради близките си. Това щастие ли е??? Може ли един беден човек, който пренебрегва себе си, да се нарече щастлив? Не е ли загубил смисъла на понятието? Дали не е забравил да помисли за себе си? А може ли да има щастие без пари? Не. Категорично. В това могат да вярват само умопомрачителни оптимисти, които обаче никога не са се сблъсквали с това да нямат. При тях важи „Сит на гладен вяра няма“, защото на пълен корем е лесно да кажеш, че без пари пак ще си щастлив. Всъщност финифийските знаци са се превърнали в наша единствена цел и през целия си живот се борим за тях: от малки ни се казва изучете се добре, за да изкарвате повече пари, сядай си на д-то и си намери платена работа, ако се трудиш ще ти увеличат заплатата… Целият живот се върти около тях, следователно и щастието… Бедни, но може ли и щастливи? Може, когато забравиш ти да бъдеш щастлив…“

Приятели, довечера съм на балет „Тодес“. Утре ще постна снимки от зашеметяващите им изпълнения! Може да се засечем с някои от Вас 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*