За имената, традициите на българите и свободата да се казваш така, както сърцето ти желае

Роден съм на 16 февруари 1998 година в „Майчин дом“ под името Димитър Стоянов Груев. Като бебе, опитвайки се да проговарям вместо мама, казвам мимо. И така започват да ми казват МИМО. Години по-късно бях повлиян от невероятния писател Габриел Гарсия Маркес и „Сто години самота“. Сметнах, че фамилията ми трябва да стане Гарсия.
И така стартира Мимо Гарсия.
Никога не съм използвал Димитър Стоянов Груев. Според мен имената трябва да се харесват, а не да казваш като „кон с капаци“ :
 „Нашите са ме кръстили така“. Това, че на някой дадено име се е харесвало, не ознавача, че даден човек, на който не харесва и не подхожда трябва да го носи 80, 90, дай Боже 100 години.
Името е визитната картичка на човек и когато се запознаваш с някого да имаш „очите“ да изречеш името си с ГОРДОСТ.
Името не трябва се превръща в твой „затвор“.
В чужбина отдавна хората сменят имената си без капка „срам“ /макар че няма място за такива чувства тук!/.
Само че те там имат по-малко поводи за това, ЗАЩОТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ СИ ПРАВЯТ ТРУДА ДА ИЗМИСЛЯТ ИНТЕРЕСНИ ИМЕНА.
Класация през 2012: В България най-чести са Георги /178 000/ , Иван /174 000/, Димитър
 /133 000/, Николай /95 000/ при мъжете и Мария /124 000/, Иванка /68 000/ при жените.
Е може ли ИЗОБЩО ДА ГОВОРИМ ЗА ЛИЧНИ ИМЕНА? Та това са чисто и просто ОБЩЕСТВЕНИ ИМЕНА.
Еднакви, скучни… Сякаш родителите /включително и моите/ са без въображение.
Майка ми и баща ми са били решили момче – Димитър, момиче – Мария.
Само че аз не приех това и изобщо не признах избора им.
Това е МОЕТО ИМЕ И ПОДЛЕЖИ НА МОЕ РЕШЕНИЕ.
Аз обаче стигнах и по-далеч.
Най-нехаресваното от мен име е Стоян. Не знам защо. Просто не ми допада. Заради това задрасках и Стоянов.
Няколко месеца пишех Мимо Гарсия-Груев. И така до два случая:
– един път една моя учителка каза: 
„Груев. Грух-Грух“ ПРАВА СИ Е!
– на един фестивал четат имената на участващите, стигат до моето и започва бурен смях: „Ха-ха-ха Груев. Прасето!“. И тогава дори не бях толкова пълен. 😀

Сега ми е смешно, но тогава се ядосвах как изобщо съм изполвал Груевата фамилия.

Поправих грешката. Остана само Мимо Гарсия. Честно казано съм влюбен в имената си. Буквално, колкото и откачено да звучи. Защото сам съм си ги избрал. Направил съм моя избор.

Естествено искам и чисто документално да ги променя. Само че законите позволяват това чак при навършено пълнолетие. Глупаво е според мен, защото аз рождените имена не ги признавам, но това е. Ще ги променя след 16.02.2016 /тогава ставам на 18 години/. Просто документално, защото аз иначе съм Мимо Гарсия. На улицата са ми викали Димитър, Груев, но аз не се обръщам. Не нарачно, но просто, защото това не са ми имената.

В България все още съществува „неписания“ закон, че както са те кръстили – това е! До края на живота ти. С толкова много хора съм говорил, които не не харесват, а мразят имента си, но това било, какво да се прави, такъв им бил късмета. Това са чисто и просто оправдания. Има възможност, но кой да провери? Кой да се занимава?
Те приемат това като едно гюле на шиите си и си го носят.

Например колежката ми Слава Леси е Славка. Не харесва Славка, но уважава избора на родителите си.
Аз пък уважавам своя избор!

Отделно от това за мен е глупаво презимето да е бащиното. Откъде накъде? Майката не заслужава ли тази „чест“? Или тя е просто една „торба“, в която да се износи това бебе? 9 месеца се мъчи с него, но накрая мъжкото име става презиме. Е именно заради това аз не желая и нямам презиме. Просто, защото не желая да робувам на такива остарели „дрън-дрън глупости“.

За фамилиите:  ХА-ХА. Жената приема фамилията на мъжа си. ЗАЩО?
Еми може би става негова собственост по този начин. Еми може би, защото когато я пребива, тя да си знае, че е негова. И робите така са ги пребивали, ама са нямали никакъв избор. На който принадлежат – той решава.
Уважавам жени, които са запазили фамилиите си и се гордеят с тях.
Майка ми за жалост е приела чуждата фамилия.
Познавам обаче и един, който пък приема фамилиите на съпругите си. Цели три пъти.

Глупаво е хората да сменят фамилиите си, когато сключват брак, защото донякъде изгубват идентичността си. Е това проблем вече изчезва, защото сватбите намаляват.

http://mimogarcia.blog.bg/novini/2014/11/29/mimo-garsiia-za-imenata-tradiciite-na-bylgarite-i-svobodata-.1318037

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*