Акростих „Тъгата из ъглите на сърцето ми“

Приятели, днес в час по литература в „54 Соу“ докато обсъждахме с прекрасната ми учителка Бисерка Милушева акростиха „Азбучна молитва“ на Константин Преславски реших и аз да напиша един… За 10 минути създадах /според мен/ един по-дълъг стих за моята „загубена“ любов..

Аз обичах те преди…
Беше истинска любов само според мен…
Времето измина бързо…
Господи, защо ми я прати!!!!
Децата ни пораснаха вече…
Е, мила, лъжкиня си ти!
Животът ми вече се срина…
Зеленината в двора вече дори не виждам аз…
Искам те, но не такава…
Йордане, от ръцете ми я ти откраде…
Кажи защо го ти направи!
Лошо… Лошо ми е…
Мила, сърцето ми в рани е…
Нямаш явно срам…
Обичах те и още те обичам…
Признавам си с тъга…
Разкажи поне веднъж за нашата изгаряща любов…
Сълзите ми нямат край…
Твоята грешка е непростима…
Философке, защо ме ти измами?
Хитра си…
Царица лоша…
Червеи разяждат моето сърце…
Шерифке на сърцето ми, уволнена си!
Щъркелке, отлети завинаги…
Юни мина, юли също… месеците се изнизват…
Я признай си твойта грешка и ме забрави ЗАВИНАГИ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*