Наглост, бе! Ама от най-долната!

Наглост, бе! Ама от най-долната!

Пет часа в болницата без информация – какво се случва с пациента, как е, докога да го чакаме. “Лекарката я няма”, “Имат съвещание”, “Ще проверим” /половин час по-късно никой не се появява/. Оправдание след оправдание… Аман!

Седим, висим по седалките, дишаме мръсния въздух /щото в коридорите един прозорец няма/. Разбира се, преминават разни медицински лица, уговарящи се за цигара тайм.

След четири часа и половина, повиших тон. Появи се най-сетне лекар, който на крак, даваше информация, която съм изчел отдавна в нета, докато отговаряше на съобщения по телефона си…

В това време ми се изпречи някакво стажантче, което си е объркало специалността и е трябвало да запише бокс. “Я, намалете тона! Кой е длъжен да Ви слуша”. Питам го – “Вместо да си чатите във Фейсбук, вземете свършете някаква реална работа”. “Имам си длъжност”. “Бутайте си количките и трайте, не Ви очаква някакво развитие с този мързел”.

Та така, но пак се дразня – вярват хората на лекарите, мълчат срещу явното неуважение…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*