ФЖМК-СУ Проект „Амнести интернешънъл“ по предмет „Теории за международните отношения“ с преподаватели професор д-р Мария Нейкова и гл. ас. д-р Ралица Ковачева

Голямо благодаря на доктор Ковачева за съветите и бележките във връзка с презентацията и текста!

Презентация

Текст:

Представяне на „АМНЕСТИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” (текст + презентация)

по предмет:
ТЕОРИИ

ЗА

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Преподаватели:
професор д-р Мария Нейкова
гл. ас. д-р Ралица Ковачева

Студент:
Димитър Стоянов Груев (Мимо Гарсия)
Факултетен №18118
ФЖМК профилЖурналистика”/ II-ри курс / 1-ва група

 

/СЛАЙД №1: Откриващ: Изображение на „Амнести”, цитат от „Дон Кихот”/

В далечната 1961 година британският адвокат Питър Бененсън попада на статия, в която се описва историята на двама португалски студенти, прекарали повече от 7 години в затвора за следното „престъпление” – те са си позволили да вдигнат тост за свободата по време на управлението на португалския диктатор Антонио ди Салазар.

/СЛАЙД №2: Питър Бененсън – цитат за вестниците, негова снимка/

Публикацията дава повод на Питър Бененсън и негови приятели интелектуалци да се обявят в защита на човешките права по целия свят. Бененсън написва и статия за „забравените затворници”, тъй наречените от него„затворници на съвестта”,  преследвани поради убежденията си и заточвани за дълги години.

/СЛАЙД №3:
Питър Бененсън – статия за затворниците/

Така през 1961 година Бененсън и съмишлениците му откриват първия офис на „Амнести интернешънъл” в Лондон.

/СЛАЙД №4: Откриването на „Амнести”/

Организацията си поставя за цел да извоюва от правителствата по целия свят да спазват „Декларацията за правата на човека”, приета от ООН през 1948 година.

/СЛАЙД №5: ООНправа/

  • Правото на живот
  • Правото на свобода и забраната на робство
  • Правото на сигурност
  • Право на личен живот и образование
  • Изборът на местоживеене, на гражданство
  • Борбата с дискриминацията
  • Свободата на мисълта и мнението.

Тази декларация прогласява и един от най-важните принципи на правото: Всеки се счита за невинен до доказването на противното и задължително трябва да му се осигури защита и обективен съдебен процес.

През годините „Амнести интернешънъл” развиват сериозна дейност:

  • СЛАЙД №6 Кампании за освобождаването на политическите затворници /тъй наречените „затворници на съвестта”/
  • СЛАЙД №7 Протести срещу изтезанията, довели да приемане на Конвенция на ООН срещу тях
  • СЛАЙД №:8 Борба за отмяна на смъртното наказание
  • СЛАЙД №9 Създаване на Международен наказателен съд за осъждане на военнопрестъпниците
  • СЛАЙД №10 Права на жените
  • СЛАЙД №11 Права на децата, забрана на детския труд и на наемането на деца – войници
  • СЛАЙД 12 Права на малцинствата и бежанците
  • СЛАЙД 13 Права на хората с различна сексуална ориентация
  • СЛАЙД №14 Свобода на изразяване на мнения, позиции, критики към власт и религиозни фракции офлайн и онлайн

„Амнести интернешънъл” открива офиси по цял свят, но предимно съсредоточава дейността си в конфликтни райони, където нарушаването на човешките права и свободи не е изключение, а норма. Огромната част от работата на организацията се върши на доброволен принцип, безвъзмездно. Често сътрудниците рискуват свободата и живота си.
„Амнести” се бори и за защита на медийната свобода. В страни, където тя не съществува, организацията разпространява брошури, изготвя независими доклади, публикува материали от засегнати райони.

СЛАЙД №15 През 1977 година „Амнести” е удостоена с Нобелова награда за мир.

Освен с безброй отличия, организацията се отличава и с моралния избор да не приема дарения от страна на партии и правителства. Единствената помощ, на която разчита, е от индивидуални дарения на физически и юридически лица. Членовете на „Амнести” в световен мащаб са повече от 7 милиона. Те не заплащат членски внос, но активно подпомагат дейността й чрез предоставяне на финанси, убежища, труд.

Независимо от разнообразната дейност, която развива, „Амнести” не е подмината и от сериозна критика.

/СЛАЙД №16: Критика/

  1. Нейният основател изказва мнение, че тя е била компрометирана от фиктивни доброволци – агенти на британското разузнаване, а операции са били финансирани от британското правителство. По повод твърденията е проведено разследване, което е прекратено поради липса на доказателства. Самият Бененсън е принуден окончателно да напусне през 1967 година.
  2. Макар и недоказани, съмненията остават. Правителствата, например на Китай, Русия, Конго твърдят, че срещу тях се води целенасочена кампания за сметка на незадоволителната работа на „Амнести” в западноевропейските страни.
  3. През 2007 година между Шри Ланка и „Амнести” възниква бурен скандал. Правителството на демократично-социалистическата република твърди, че стартирането на инициативата на организацията „Играй по правилата в защита на човешките права” съвпада с откриването на Световната купа по крикет. Националният отбор на страната участва в нея и има възможност играчите да бъдат компрометирани. Също така, според правителството „Амнести” индиректно подкрепя терористичната групировка „Тигри за освобождение на Тами Имал”. Тамалските тигри в периода 1983-2009 неуспешно водят гражданска война с цел обявяване на независима държава на територията на Шри Ланка. Законните власти на Шри Ланка заявяват, че „Амнести” манипулира докладите за ограничаването на човешките права и дори риторично питат защо „Амнести” не изследва нарушените права на иракчаните от страна на американските войници през 2003 година.
  4. Неколкократно „Амнести” е обвинявана и в антисемитизъм, директно от Израел. Евреите твърдят, че организацията прекалено много ги критикува, както и че е на страната на Палестина в арабско-израелския конфликт. През годините служители на „Амнести” са писали и изказвали обиди по адрес на Израел, срещу част от тях се водят и дела. Допълнително напрежение се нагнетява и с твърденията, че разузнавателната служба МОСАД преследва и унищожава неудобни лица. СЛАЙД 17 „Амнести” периодично продължава да организира кампании в защита на Мордехай Вануну. Вануну е израелски ядрен специалист, който 1986 година заживява в Великобритания и разкрива ядрената програма на родината си в интервю за „Sunday Times”. МОСАД не посмява да му навреди в Англия, за да не си навлече гнева на Маргарет Тачър. Вануну е примамен от жена-агент, представяща се за влюбена в него, на екскурзия до Италия. Там той е дрогиран и отвлечен с кораб до Израел. Осъден е на 18 години затвор, а след освобождаването си през 2004 има забрана да напуска страна, да общува с чужденци, да използва интернет. (Обяснение за „ВИК” БЕЗ ГЛАС от презентацията: Мордехай написва името и информация за отвличането на ръката си при едно от посещенията в съда по време на процеса с цел да привлече внимание към случая)
  5. СЛАЙД 18: По повод искането им да се декриминализират абортите, „Амнести” се забърква и в конфликт с католическата църква. В резултат на това тя прекратява финансирането на организацията.
  6. Доклад от 2019 година твърди, че спрямо служителите на „Амнести” се прилага вътрешна дискриминация, довела и до самоубийства.
  7. Споделят се и тези, че висшият мениджмънт си разпределя големи бонуси.

Няма как да отречем, че „Амнести” има своите проблеми. Но липсата на справедливост е видима навсякъде.

/СЛАЙД 19: Кашоги/

Убийството на Джамал Кашоги разтресе света, но не попречи на „състрадателната” Америка да продължи да снабдява с оръжие Саудитска Арабия.
Кралството има дълга и последователна история в зазиждането на човешки съдби.
Политиката на Саудитска Арабия към жените е „подчинение във всички форми” – стремеж, довел до създаването и на зловещото приложение Absher, чрез което мъжете могат да контролират придвижването на  собствеността си – съпруги, дъщери, внучки, разрешавайки или забранявайки им да напускат пределите на страната.

/СЛАЙД №20: Рахаф/

През януари тази година „Амнести” проведе успешна кампания за спасяването на 18-годишната Рахаф Мохамед, която не желаеше да бъде върната в родната си държава от правителството на Тайланд. Момичето дори се заключи в хотелската си стая, отказваше да се храни, публикува SOS съобщения в Twitter с едничката цел да не попадне отново в лапите на исляма.

/СЛАЙД №21: Раиф/

От 2012 година до сега „Амнести” се бори с кръвожадната диктатура и за живота на саудитския блогър Раиф Бадауи, който си е „позволил” да пише статия за либерализъм и прогресивност в исляма. За тази си постъпка е осъден на 10 години затвор и 1000 удара с камшик. Благодарение на „Амнести” след 50-я удар  бичуването е временно замразено, но правата на Бадауи продължават да бъдат потъпквани. Адвокатът му също е осъден, сестра му е държана в ареста. Единствено съпругата и трите им деца успяват да избягат в Канада. Енсаф Хайдар се е превърнала в истинско оръжие срещу нарушените човешки права на другите, макар самата тя да е насилствено разделена от съпруга си.

/СЛАЙД №22: България/

България не изглежда никак, ама никак добре през погледа на последния доклад на „Амнести”, публикуван през 2018.
За него един оптимист би казал „Супер, не е по-зле!”, един песимист ще възкликне – „Лошо, не е по-добре!”, а реалистът тъжно ще промълви „Еднакво е!”. И именно България няма никакъв прогрес в защитаването на човешките права. Чисто законодателно държавата може и да се опитва да стори прогресивен процес, но той е невъзможен, когато обществото не го желае и е все така консервативно.

СЛАЙД 23: На първо място в доклада е посочен скандалът със семейството сирийски бежанци, които не бяха приети от кмета на община Елин Пелин Ивайло Сименов (издигнат от ВМРО) под претекст, че може да дойдат и други. Местните пък заплашваха семейството, че ще ги прекръстят насилствено, пък чак после ще ги приемат…
„Амнести” също така дава светлина и на факта, че ширещата се сред обществото ксенофобия засяга и децата бежанци, дори когато пристигат на границата без придружител.

СЛАЙД 24: „Амнести” дава гласност и на дискриминацията над хората с увреждания, в това число: липсата на достъпност, неосигуряването на работа, както и поставянето на инвалиди под запрещение без тяхното съгласие.

СЛАЙД 25: „Амнести” коментира и заплахите срещу ЛГБТ фестивала „София прайд” – хомофобията все повече се разпространява сред назадничевото българско общество.

СЛАЙД 26: Според „Амнести” свобода на словото в България няма. Журналистите са заплашвани от олигарси и политици, които едновременно се явяват и собственици на медии. За пример е даден скандалът между Виктор Николаев, Антон Тодоров и Валери Симеонов. В интерес на истината в доклада пише, че Тодоров и Симеонов са заплашили Николаев да спре да разследва сделката със закупуването на изтребители. Всеки знае, че Николаев не е разследващ журналист, а и в конкретния случай Тодоров и Симеонов иронизираха Николаев чрез „изчезналата” Ани Цолова. Също така пише, че не са предприети никакви мерки срещу Тодоров и Симеонов, но Тодоров напусна Народното събрание.

Негативната оценка за България през 2018 продължава мрачната статистика: нулева толерантност по отношение на изброените по-горе групи. От 2013 „Амнести” непрестанно апелира властите да защитят бежанците, които живеят в страх от преследване у нас.

Атаките над невинни роми и други етнически малцинства, породени от омраза, също зачестяват, а извършителите не се издирват и не се наказват.

СЛАЙД 27: Убитият в Борисовата градина заради подозрения в хомосексуализъм Михаил Стоянов се е превърнал в герой-емблема за „Амнести”. И докато неговата история, разказана през сълзите на майка му Христина, обикаля света – в България през юли съдът за пореден път намали присъдите на убийците му..

СЛАЙД 28: В заключение – емблемата на „Амнести интернешънъл” е многозначителна. Бодливата тел, която се вие като змия около свещичката, символизираща свободното слово, не може да я задуши и изгаси.
Тази свещичка първоначално е запалена от един неизвестен 40-годишен мъж, защото съвестта и моралът му не са могли да понесат потъпкването на човешката свободата във всичките й форми.
Днес такива свещи, факли, фенери осветяват целия свят!

Източници:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*