НЕ УЧЕНИЧЕСКИТЕ РАНИЦИ СА ПРОБЛЕМ, А РОДИТЕЛСКИТЕ АМБИЦИИ!

Не ученическите раници са проблем, а родителските амбиции!
В продължение на години непрекъснато се повтаряше, че у нас учениците са мързеливи, а учителите – некомпетентни. Ясно си спомням как на родителски срещи агресивни мами и татковци настояваха това помагало да се купи, онзи сборник също да се използва, а госпожата да отделя по един час, пет дни в седмицата, за консултации.

И по мое време раниците не бяха леки – несесер, пълен с химикалки, моливи, боички, лепило, коректор; сто вида тетрадки с различни корици – колички, роботи, певици – опа, певици на корици тогава още нямаше…

***
Учебните помагала се увеличаваха с всяка изминала година – и не, защото МОН и издателствата са в заговор да печелят пари, а заради всеобщото мнение – „Колкото повече, толкова по-образовани“. Неслучайно на различните курсове се залага не на качеството, а на количеството учебни материали. Частните училища също действат на принципа – залей клиента с брошури и допълнителни книжа, за да го шашнеш.
***
Тъй като хем не ми искаше да получа гръбначно изкривяване, хем се противях да дам 100 лева за раница с колела, използвах най-обикновена пазарска чанта. След време осъзнах, че нямам нужда от тези бумаги, тъй като е невъзможно да съм добър и по химия, и по физика, и по биология, и по история, и по математика…
***
През 2017 родителите признаха, че децата им нямат нужда от този товар: вдигна се пушилка – протестни писма, тичане под дъжда с раница на гръб… И какво от това? Раниците ще станат по-леки, но образованието няма да е по-добро. Ще е все така скучно.  Ще продължават учениците да възприемат училището за място, където отиват да си лафят – нищо не ги привлича да слушат по 6-7 часа на ден предмети, които не разбират и не харесват.

Училището в този си вид е пълна идиотщина – всички трябва да се интересуват от всичко! Няма как да стане! Увеличаването на помагалата – не помогна да се пробуди интерес! Намаляването – също няма да доведе до положителен ефект!

Вместо да се джафкаме за цветни или черно-бели учебници, тежки или леки раници, да поговорим как училището да стане полезно за обществото, а не да служи като квартално кафене, където сервитьорите (учителите) обслужват клиентите (учениците) за един бакшиш (заплатата).

Колаж: Мимо Гарсия www.mimo.bg
Снимки: Гугъл

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*