ПРЕЧА НА СЪСТУДЕНТИТЕ МИ

Хора, съчувствам Ви, че ме четете – умирате от скука и затъпявате градивно. Боже, докато ме четете, какво правите?

А/ Бъркате си в носа

Б/ Чистите си ушите с нокът

В/ Избождате си очите с карфица
Помислете си върху отговора, а аз ще разкажа какво ме просветли, та да осъзная колко съм досаден.
***
Днес имахме упражнение по предмета „Теория на журналистиката и медиите“. Преподавател ни е Мария Попова, която говори увлекателно, давайки ни полезни съвети. Задачата ни бе да напишем есе по заглавието: „Журналистиката като четвърта власт“. Освен текст, създадох и презентация. Тъй като във #ФЖМК няма налична техника се принудих да взема със себе си и служебния лаптоп.
***
Станах да говоря първи. Точно така – да говоря и да гледам състудентите ми в очите, а не със забит поглед в листа. Засегнах доста теми, които са важни.

Първо, не е ли недостойно да се приемат студенти в специалност „Журналистика“ с оценка 3, 50 на писмен изпит? Толкова ли е важна таксата, за да оправдава това?! Аз имам такава оценка. Не си и мечтаех, че ще ме приемат, ала се случи. Любопитно е как, за да преминеш към устен изпит, ти е необходимо точно 3, 50 и цели 11 момчета имахме точно толкова.

Второ, как ние, бъдещите журналисти, ще имаме моралното право да питаме хората защо дават или взимат подкупи, след като има студенти, които дават пари, за да имат ремонтирана стая в студентските общежития?

Трето, непрекъснатото повтаряне на „Искаме съдебна реформа“, освобождава ли ни от „задължението“ да бъдем човеци? Колко хора подкрепиха родителите на Никол, която беше пребита от акушерката Емилия?

Четвърто, опияняването от изречението „Журналистите владеят общественото мнение“ не е ли опасно?

и т.н. Състудентите ми си говореха помежду си, пишеха по телефоните и ме съдеха, че им взимам от времето, в което щели да четат ТЕ. Дойде техният ред – аз уважително ги гледах и слушах от началото до края на изказванията им. На всеки му казвах – „Браво!“, „Хубаво е!“.

Е, имаше критикари, които се изказваха „компетентно“ – „На този му липсват аргументи!“, „На онзи са му в повече аргументите!“. Сещате се вече за интернет философчетата, нали?

Не се трогвам от демонстрациите спрямо моя труд. Средата, с която общувам и работя, ме уважава и това е достатъчно. Вие, скъпи читатели, също уважавете текстовете ми и Ви благодаря от сърце.

Проблемът е, че идва нова порция ЖУРНАЛИСТИ, които нямат собствено мнение. От 20 изречения, 10 са цитати на известни и неизвестни автори. В пет текста присъстваха еднакви истории и имена, но аз не се заядох. Тъй като не обичам да се пречкам, изпратих към пет часа имейл на преподавателката ни с молба – да й изпращам задачите вече онлайн, за да не натоварвам с присъствието си колегите ми.

Добре направих, нали?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*