#АзБезЗадръжки /Дланите ми се потят, шкембето ми се тресе, а гласът ми е като на жена/

Здравейте, приятели,
най-трудното нещо на този свят е да приемем себе си. В повечето случаи неуспехите и провалите в живота ни са резултат на това, че се опитваме да бъдем други, криейки себе си от самите себе си. Някои хора целанасочено избягват огледалото, страхувайки се да прогледнат за външността и вътрешността си.

Да, всички автоматично приемаме, че имаме някакви комплекси, но рядко ги изговаряме на глас пред нас, а още по-малко смеем да ги споделим със своите приятели, познати и дори непознати. Аз предприемам тази стъпка, защото се чувствам длъжен да го сторя. Предполагам знаете, че от около месец съм част от предаването на Наталия Кобилкина по BIT „Без Задръжки“. Там изслушваме личните истории на участниците и споделяме своето мнение.

Редно е и Вие, а и те, да имат шанса да опознаят този, който ги хвали или съди. Друго, което ме мотивира, е позитивността, която Наталия Кобилкина проявява към всеки и безспорното й желание искрено да му помогне. Тази вечер от 22:00 в #БезЗадръжки ще гледате едно момиче, което не успява да приеме себе си – нито външно, нито вътрешно. Оставям на Наталия да се концентрира на втория план и ще Ви загатна за първия – Габи се чувства несигурна И заради своята усмивка, тъй като няма хубави зъби.

Аз също нямам. В детството си отказвах да нося шини, вследствие на което някои от зъбите ми се изкривиха. Отделно от това, в детството си имах вредния навик да дъвча химикалки и един от зъбите ми се бе изпочупил. Не съм се отчайвал от това. Извадиха ми изкривените зъби заради глупавия ми отказ да нося брекети, използвах известно време протези, които залепвах с Corega. По-късно посещавах известно време зъботехник и ми изградиха импланти на празните места.

И в предаването ще ме чуете да говоря за двойната гуша и очилата. Двойната си гуша я приех за чар. Даже често се шегувам, че на мюсюлманите им позволяват да се снимат със забрадени коси за лична карта, пастафарианците са с гевгири на главата, а аз си мечтая за блърване на двойната си гуша. Очилата са ми носили в ранните ми години подигравки, даже преди няколко месеца читателка на фейсбук страницата ми (http://www.facebook.com/bgmimo) ме нарече „дръндьо с цайси“, но не ми прави впечатление. Харесвам очилата, колекционирам рамки, експериментирам със стилове и разнообразявам лицето си.

Споделяли са ми мои връстници, че ми „завиждат“ за лицето, защото нямам акне и кожата ми е сравнително прилична. Това е и така, и не е така. Да, не съм страдал от тежки състояния на пъпки, но когато ям сладко, винаги ми излизат на челото. Също така, когато се притесня, се изчервявам. И на това му намерих цаката – от години в чантата си имам AntiRotungen Anti-Rose на Eucerin, който облекчава и прикрива този досаден, независещ от мен, проблем.

Височината – щях и нея да забравя. Прекрасно е да си висок, а аз не съм. Честно споделено обаче, не бих заменил ниския си ръст за часове и години тренировки mа волейбол или баскетбол, защото откъм спорт съм страшно мързелив. Винаги съм се възхищавал на високи момчета и момичета, но не съм им завиждал. Също така ми е приятно да комуникирам с високи хора, защото се чувствам по детски защитен.

Пълен съм. Правил съм всевъзможни диети, но килограмите са ми все същите. Излизайки от пубертата обаче, успях да задържа на една граница и гледам все да съм около нея.

Дланите ми се потят. Имаше период, когато си бях внушил, че страдам от диабет и непрекъснато си мерех кръвната захар, но се оказа, Слава Богу, че не е заболяване. Много е неприятно и със сигурност би ми създавало проблеми в ежедневието, ако не съществуваше Spirial spray. Наред с миенето на очи и зъби, сутрин задължително употребявам малко количество от спрея, който върши чудесна работа.

Гласът ми не буди нито възбуда, нито възхищение. Много често и в момента, когато за първи път говоря по телефона с някого, той си мисли, че съм жена. Е, напук на това, от години се занимавам с проекти, в които главна роля има гласът ми. Не се притеснявам от това и дори съм се забавлявал с операторите на „М-тел“.

Не ми расте брада, споделял съм. Често го използвам, за да се бъзикам със себе си, но въобще не съм недоволен от този факт. Не харесвам лицево окосмяване и съм благодарен, че не ми се налага да се бръсна. Също така – не съм красив, определям се дори за грозен, а в някои снимки за ужасяващ.

Естествено, не съм победил комплексите си ни най-малко, просто смея да говоря за тях. Това е най-важното – #АзБезЗадръжки и точка. Ясно е, че всеки си мечтае да е висок, красив и перфектен, ала не става. Та това казах и на Габи – „Не се вписваш в критериите за красавица, но приеми себе си“, а аз си казвам: „Вписваш се в критериите за грозен, но поне се приемаш такъв, какъвто си“.

Пускайте в 22:00 BIT #БезЗадръжки! Полезно е!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*