За Моника Люински откъм карикатурата /Говори Дарил Кейгъл/

Биографична справка podmosta.bg:

Дарил Кейгъл е израснал в Калифорния. Учил е в Калифорнийския университет в Санта Барбара, след което се мести в Ню Йорк, където работи в продължение на 15 години за „Мъпетите“  на Джим Хенсъсн, като илюстрира редица книги, списания и всякакви други продукти.

Рисувал е карикатури за редица издания и компании, сред които Tribune Media Services,  Midweek и Honolulu Advertiser.  През 2000 г. става карикатурист на Slate.com, a през 2005 г. започва да работи за сайтовете msnbc.com и NBCnews.com. Карикатурите на Дарил Кейгъл се разпространяват до над 850 вестника, включително половината от всекидневниците в Америка с платено разпространение.

През 2001 г. Кейгъл основава нова асоциация от карикатуристи – Cagle Cartoons, Inc. (www.CagleCartoons.com), която разпространява както работите на Кейгъл, така и тези на седемдесет други редакционни карикатуристи и колумнисти до възможно най-голям брой издания. Дарил Кейгъл е бивш президент на Националното дружество на карикатуристите и на Фондацията на Националното дружество на карикатуристите.

***

Уважавам всяко едно изкуство, но винаги по отношение на карикатурите съм имал особен вид мнение: не съдя творците, които се изразяват по този начин, но не бих казал, че ги разбирам. Да се себеизразяваш е нещо важно, но пък не смятам, че занясайки се с външните физически белези на една личност, успяваш да наклониш везните в посока на това да покажеш реално каквото искаш.

Днес във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет на гости ни беше Дарил Кейгъл, който е един от най-известните карикатуристи в света, създал е империя около своето име, както и доверен кръг от автори, които работят с него.

Той ни изнесе изключително интересна лекция, която продължи повече от час. Показа ни нагледни примери за политически послания, разказа ни любопитни факти от своята биография, както и ни сподели колко му е било тъжно, когато е загубил своите приятели при атентата в издателството на „Шарли ебдо“.

Думите му разчувстваха всеки, защото професията на карикатуриста е опасна и не знаеш кога някой ще реши да ти тегли куршума, без да е премислил, че това е просто шега. Разбира се, аз не подкрепям това омаскаряване на определени лица. Бил Клинтън, например, вече е на 71, но продължават да го изобразяват със свалени пантолони, визирайки аферата му с Моника Люински. Не е естествено да се заиграваш по този начин с човек на тази възраст, и то във връзка с нещо, толкова травиално като изневяра със секратарка, асистентка и така нататък.

Унизително е да бъдеш подиграван заради външния си вид – Джордж Буш според самия Кейгъл е изключителен типаж, защото лесно бива изобразяван като „маймунка“. Не ми допада това, честно казано. Да, Буш не е цвете за мирисане, но пък няма нужда външността му да става повод за майтап. Забелязах, че прасетата са силно застъпени в карикатурите, които Кейгъл ни показа. Повечето карикатури, свързани с богати хора, бяха с добавени лица на прасета. Веднага сигурно се сещате, че у нас Делян Пеевски непрестанно е изобразяван по този начин, а Меглена Кунева е винаги е онагледявана с удължени предни зъби, почти като заек.

Не става въпрос да защитаваме този или онзи политик или бизнесмен. Да, нека се коментират политико-икономическите дейности, но не виждам смисъл да се използва външостта като средство на изкуство. По този начин за мен негласно разрешаваме на младите да гледат в другия само и единствено външната обвивка.

И все пак, с удоволствие прекарах времето си с Дарил Кейгъл, научавайки от него факти, които до този момент не бях чувал. Предлагам Ви да прочетете какъв въпрос зададох на известния карикатурист:

„На български нали мога да задам въпроса?

Здравейте, г-н Кейгъл,

винаги ми е била интересна професията на карикатуриста, защото не виждам смисъл в нея. По простата причина, че Вие карикатуристите откривате негативното в дадената личност и се случва едно омаскарявяне, което не винаги е нужно.

Дадохте за пример прасетата и ние в България имаме едно доста „известно прасе“, именно Делян Пеевски. Той винаги е омаскаряван. За Джордж Буш казахте, че винаги е олицетворяван като маймуна. Видяхме Бил Клинтън със свалени панталони, визирайки Моника Люински и така нататък. Смятате ли, че все пак, казвайки, че правилото на карикатуриста е никога да не харесва никого е нещо като лична терапия за Вас да се освобождавате от негативизма и омразата, която има във вас, защото аз се учудвам да не харесвате никого, нищо и всичко винаги да гледате от призмата на омаскаряване. И ще ви дам един пример – не е казано, че трябва примерно да се харесва Доналд Тръмп. Всички знаете известната американска водеща Джой Бехар, която 20 или 21 години е на екран. 21-вият сезон на ABC шоуто “The view“ върви сега. Тя издаде на 7-ми или 8-ми октомври една книга „Как да живеем в света на Тръмп“, но дори там има право на отговор. Прессекретарят на Белия Дом Сара Сандърс беше там преди няколко седмици. При Вас право на отговор не може да има, защото реално олицетворявайки някога като маймуна, като прасе, загатвайки някакви дали политически, дали икономически операции, той по какъв начин може да се защити при Вас?

И още един въпрос, уточняващ. Кое гарантира Вашата независимост, че Вие не получавате някакви пари, за да омаскарявате тази или онази личност?

Благодаря Ви.“

Отговорите на въпросите, може да чуете в аудио файла: http://mimo.bg/mimogarciadarylcagle/

Мимо Гарсия и Дарил Кейгъл

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*