Чешмата в сълзи е обляна

Разхождам се.
Тъмно е и
се страхувам
от преминаващите
чужди сенки…

Не се прибирам у дома,
откакто ти си тръгна
– ужасно трудно е да
бъда там.

Чиниите от последната вечеря
на масата все още са, досущ като на Бъдни вечер,
а свещникът със символите религиозни
– на две разцепен – на пода те очаква
да го събереш в дланите си нежни.

„Сълзи“ се стичат от чешмата,
която толкоз време ме моли
да поправя.

Не е тя сама в плача. Повярвай.

Снимка: wiseGEEK

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*