В 4 ЧАСА

Притичвам към гарата,
моля се да бъде вярната.

Да чакаш там,
стиснала кокетната
си чантичка.

Нося цвете.
Четири часа е – тъмнина,
но аз сияя – там ще си!

Ще те видя, целуна,
прегръдките за после.

Заедно ще си отидем
в любовната крепост
под звездите.
***
Стигам,
обилно изпотен,
но все така усмихващ
се дебилно – пуста гара,
жива душа се не мярка.
***
Вглеждам се отново в писмото
– сълзите ми вече напират –
сбъркал съм датата.
***
Четири дни разлика:
Български пощи – българска работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*