ДО АГЕНЦИЯТА, ДО ДРУГИЯ Й ОФИС И НАЗАД

И на най-големия си душманин не пожелавам да има досег до българските държавни институции – това е наказание, по-страшно от доживотен затвор. Не виждам смисъл да има такива учреждения – монополът им е тотално задушаващ, а безизходицата е примесена с пълно унижение. Много по-добре ще е да имаме избор от частни фирми, които срещу малко по-висока такса ще вършат истинска работа, а няма да симулират дейност до поредната обедна почивка или кафе пауза.

Тези дни ми се наложи да изваждам документ, а всъщност най-накрая ми доказаха, че са малоумни. Ако Алеко е написал „До Чикаго и назад“, аз въвеждам термина „До Агенцията, до другия й офис и назад“. Звучи Ви объркано, ама недейте така! Преди около 2 месеца съм подал заявление, заплатил съм си чинно таксата и чакам… 60 дни, та да сколасат да издадат един А4 лист. Уведомили са ме по телефона, че е на адреса и мога да си го получа. Отивам там в горещото време – търпя, чакам на дълга опашка – търпя, системата за номерца не работи – търпя. Изправям се пред високомерните служители, които се уговарят да пушат и сетне да си купят еклери. С досада проверяват в продължение на един час дали документът е налице и ми отговарят, че не е… Обяснявам – техни колеги са ме уверили, че е готов – бил съм подведен и ме пращат на другия край на София.

Метро. Още потене. Стигам там – пак дълга опашка, пак не работи системата за номерца. Пак един час проверка и ми казват, че ДОКУМЕНТЪТ НЕ Е НАЛИЧЕН и трябва да се върна там, откъдето идвам! Отново минавам цяла София – същите служители тъкмо си хапват еклерите, пъшкат, охкат – откриват „безценното“ листче.

Редно е да им купя кафе към еклерите – обслужването е на ниво.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Публикацията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/08/08/.1560828

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*