По пантофи чакам.

Изключвам нощта…усилвам деня и чакам любовта в предверието на мисълта.
Мълча…и чувам само тик-так…тик-так…

Къде си любов-бурна и луда?!
Къде си мисъл-мъдра и тиха?!

http://mimogarcia.blog.bg/poezia/2012/05/27/po-pantofi-chakam.959825

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*