Борисов ли е виновен за всички престъпления?

Знаете ли, хора, вчера се уплаших. Истински. Нормално е всеки да се страхува в дадена ситуация, но действа парализиращо да осъзнаеш, че вече оглеждаме всеки, съмняваме се във всеки, опасявайки се, че може да ни стори нещо.

Прибирахме се с една позната с метрото. И двамата сме седнали, та даже за чантата ми имаше самостоятелно място. Не беше задушно, не мирише лошо – очертваше се приятно пътуване. Обсъждахме една книга и след това всеки от нас /престъпно/ потъна в телефона си – аз преглеждах новите коментари във фейсбук страницата ми: Мимо Гарсия (http://www.fb.com/komentira), а тя се занимаваше с някакви счетоводни документи.

След няколко минути ме сръчка в ръката и посочи някакъв мъж, който й се сторил съмнителен. Шепнейки, тя ми посочи убинките и татуировките му. Мъжът въобще не подозираше за нейните съмнения. Чинно си изчака спирката, направи любезно път на възрастна жена и си тръгна. Тя се поуспокои, но отказваше да ми повярва, че не всеки с кубинки ще я пребие, ограби, изнасили и убие – нов стериотип се появи в обществото ни.

Тази сутрин се засякох с една позната, която от двайсетина години шофира такси – не смеела да качва мъже без жени, да не й сторили нещо, времето било опасно. Гръмките съобщения, че мутренските времена са се завърнали, които масмедиите непрекъснато въртят, действат наистина. Платените провокатори съскат против Бойко и го обвиняват във всички престъпления – за пребитите нотариуска и дъщеря й, за побоя на Иво Никодимов, за мелето в созополския бар, за убийството на Данаил Божилов и т.н.

Борисов и правителството му се превръщат в удобен комплект за дартц. Извинете, но хлапаците, изживяващи се като мъжкари с палки, не са възпитавани от Борисов. Полицията се старае, но какво може да направи, когато във всеки един момент някое НПО я дебне, за да отправи обвинение за дискриминация на престъпниците?

Изобщо не е политически отговорно да използваш побой над жени и известен журналист като ПР – „Ако бяхме ние, а не Бойко, нямаше да се случи“. И как щеше да бъде предотвратено? Появиха се заглавия „Скандално!“ , „Шок!“, „Разчистване на сметките!“, „Заплаха към свободното слово!“ за случая с Иво Никодимов, но самият той си каза, че това е деяние на хора, събрали омраза към успешните и няма нищо общо както с професията му, така и със самия него.

Ето я разликата между почтения журналист и платения писач – единият си казва истината, без да се възползва от възможността да се направи на жертва, а другият се чуди как да превърне една нормална ситуация в някаква сензация.

Сега ще се учудите защо използвам израза „нормална ситуация“ за случилото се – защото в този момент единствената обща черта между нас, българите, е агресията. Едни са агресивни, а други се страхуваме от тях. Това е – никоя партия не може да се справи сама. Ако ще полицията да варди всеки парк, как ще пазим всяко такси, а какво да кажем за всяка улица?

Агресията не може да бъде избегната – това е грешна стратегия. Агресията трябва да бъде излекувана. И това се получава чрез правилно възпитание, а не с наказания и крясъци. Онзи ден минавам през една градинка и виждам как малко момченце се радва на някакво котенце. Баба му го изгледа строго и каза: „Какво искаш, да го ритна ли този бълхарник!?“.

Необходимо е да се създаде специализирана Комисия за контрол на младежта, която да се старае да създава разнообразни програми за включване на деца и от предвидимия криминален контингент. Създаването на досие на младеж, който се занимава с пласиране на наркотици, не е решение, това няма да е и предпазна мярка. Нужно е да се работи комбинирано с психолози и клиники за лечение на зависими. А защо се забравят и спортните клубове, някои от които се занимават именно с поръчки за побой?

Разпространилият се страх не е от полза на никоя партия или медия. Потенциалните избиратели или читатели вече нямат доверие никому – те в съседа си, когото познават от 100 години, припознават крадеца, който им е свил трите буркана с туршия от мазето, а какво остава за втръснали, непознати лица от екрана, които се хапят помежду си?

Бъдете отговорни – всички мечтаем за спокойна държава.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/07/27/.1558819

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*