Писък, изцъклен поглед – кучето умря

Аз, куче и момиче.

То изплезило езика,
тя – полугола и изящна,
аз с дълга блуза, прикривайки си телесата.

Какво ни свързва?
Нищо, предполагам.
Пред нас е улица с три пътни знака.

Заедно или поотделно ще потеглим аз не зная – мълчанието е тягостно, но и приятно.

Привидно кучето подремва, привидно аз не я харесвам, тя си рови в телефона.

Появи се и четвърти – за него няма знак и място.
Гаджето й се оказа, тръгнаха си под ръка.

Писък, изцъклен поглед – кучето умря,
останах сам, цигарата допуших и направо продължих – тъй й се самоубих.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*