Религията е до време, а сексуалното желание е вечно

Може ли нещо да е хем истина, хем лъжа? Ала не от онези благородни лъжи – тук се касае за нещо по-сериозно – религиозна нетърпимост или насаждане на напрежение в обществото.

Мине се, не мине, и се започват спорове дали българите сме толерантни – в последните дни на дневен ред е спорната ситуация, която едновременно съдържа две истини /?!/.

Едната страна (забрадена майка и двете й дъщери) твърди, че е била жертва на религиозна нетърпимост, а другата страна (две непълнолетни момичета) твърди, че е била жертва на модна нетърпимост, повлияна отново от религията.

Всеки сам си решава дали да е забраден, дали да си разголи задника, дали да си нахлузи чувал от картофи на главата. Има някакви общоприети норми, но останалото е лична свобода – не случайно съм противник на униформите в която и да е институция – еднообразието заличава индивида.

Забрадката е символ на повлияно от исляма семейство.
Оскъдното облекло е символ на младежи, които се водят от модните тенденции.

Аз като страничен наблюдател съжалявам и двете страни – надали на 40 градуса някой изпитва удоволствие от това да бъде забулен, но и надали тези момичета осъзнават, че участват в играта „месо за секс“. Често виждам мои приятелки във фейсбук – на 14-15-16 години – да качват провокативни снимки с цел повече харесвания и коментари.

Лайкваш, за да мастурбираш.

Ала нека не забравяме какво се обещава на самовзривяващите се – 72 девственици с непокътнат химен – нима и възрастните мъже, коментиращи снимките на непълнолетните момичета, не си мечтаят за същото?

Религията е до време, а сексуалното желание е вечно. Не е случайна поговорката: „Мъжът винаги иска, но не винаги може“.

Проблемът е как да предпазим децата ни от педофилите, как да предпазим децата ни от радикалния ислям, от ксенофобията, как да ги убедим, че не бива да имат комплекси и че фейсбук звездата не е примерът им за подражание.

Останалото е прах в очите – разбира се, че никой няма право да бие нито защото имаш забрадка, нито защото нямаш такава. Българите можем да бъдем обвинявани, че сме завистливи, стиснати, но не и че не сме толерантни, защото самите ние сме изстрадали от това – спомнете си само израза „българска работа“ и това е достатъчно.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/07/06/.1555544

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*