Фалшивите бомби дават реални жертви

Дадохме българска жертва и интернет философчетата тържествуват – „така им се пада на българските емигранти, на които им изхранваме родителите“.

Мнозина подиграваха снощния благотворителен концерт на Ариана Гранде – „британците се представят за много смели“.

Мост на влюбените – София.
Мост на въздишките – Венеция.
Мост на страха – Лондон.

Случилото се в английската столица за пореден път доведе до невинни жертви и до лишените от смисъл думи на повелителката на референдумите Мей: „Стига толкова!“, ще се преглеждат стратегиите за тероризъм и разни други несъществени неща.

Нито с бетонни саксии, нито с полицаи, нито с триене на радикални ислямистки сайтове ще се предотврати случващото се около нас. Как може да предположи някой, че микробус ще сгази неколцина, от него ще излязат трима с промити мозъци и ще заколят невинни?

Във всеки ресторант, на всеки концерт ли ще има цивилни въоръжени? И ако има – какъв брой ще бъдат те и кой ще им гарантира, че ако се справят с дадена ситуция, няма някакви псевдо-защитници да ги разкарват по съдилища, защото са реагирали на нож с пистолет, например?

Лондон бридж е лобното място на самообладанието на европейците – всички вече реагират първосигнално, без да се замислят за секунда. Да, животът е ценен, но не е ли важно по какъв начин е изживяван? Да си го кажем/напишем – ислямистите победиха вече тотално – случаят в Торино е показателен и потвърждава тази констатация. Надрусани младежи /келеши/ се пошегували, че имат бомба и хората като стадо са бягали един през друг, наранявайки се.

Всички говорят, че трябва да се борим с фалшивите новини. Драги, много сте изостанали. Сега вече трябва да се борим с фалшивите бомби. Уплахът е толкова голям, че трезвата преценка изобщо не съществува. Как пък никой не се замисли, че дори бомба да имаше – по-малко щяха да са ранените. Инстинктът за самосъхранение е заместен от бутончето ON/OFF на имащите интерес групи от разделението по религии чрез добре огранизирани провокации и масови убийства. Ала първосигналното мислене и „Стига толкова“ няма да са ни от полза.

Обединение е нужно – вчера Гранде и други световни звезди събраха и разплакаха хиляди пред сцената и милиони пред екраните. Така се прави, а не чрез гръмки слова, целящи няколко гласа повече на предстоящите избори във Великобритания.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/05/.1550229

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*