Ние уж се гордеем с Ботев, а Ботев гордее ли се с нас?

2-ри юни е. В 12:00 сирените озвучиха панелките и улиците.
Хората застинаха като участници в интернет хита „Mannequin challenge“ и си задаваха реторичния въпрос – „Аз патриот ли съм?!“.

Припомняме си Ботев от юни на юни, а през останалото време той бива споменаван само от нещастните младежи, които ще държат матура и неговото творчество може да им се падне.

Една моя позната, която работи като книжарка, ме помоли преди няколко дни да й помогна в едно нейно начинание – заедно написахме сценарий за „Вечер на Ботев“. Имаше желание честите посетители на книжарницата да видят нещо различно.

Изумително е как един човек, който взима 500 лева заплата, е готов да остане след работно време, за да припомни даден герой.

Друга моя позната, училищна библиотекарка, също се старае да запознае бъдещите поколения с творчеството на Ботев. И тя се разписва за 500 лева, но признава, че предпочита да работи с деца и по този причина не търси по-доходоносна работа.

Та тези две жени са се посветили на Ботев, четат стихотворенията му, възхищават им се и се опитват да запалят и други.

Тези на улицата използват Ботев като шанс да се почувстват велики родолюбиви българи. През останалите дни плюят страната ни. Определят България като дупка, мечтаят да я напуснат.

Тук не става въпрос за пари, защото и двата „книжни плъха“, които съм дал за пример по-горе, взимат по 500 лева и все пак милеят за отечеството. Чувал съм ги да се оплакват от шефа, от съседа, но никога не са си позволявали да кажат „България не става за нищо“.

А тези на улицата го правят.

Ние уж се гордеем с Ботев, а Ботев гордее ли се с нас?

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Разсъждението също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/06/02/.1549808

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*