Душевна жълтина: Интернет философчетата ли са пазителите на „Под игото“?! Нападнаха „Жанет 45“ и „дръндьото с цайси“

Снощи тъкмо започвам нова книга – „Брит-Мари беше тук“ на Фредрик Бакман – и получавам известия от фейсбук страницата ми „Мимо Гарсия коментира“ (http://www.fb.com/komentira).

Статусът ми „#Prom и #Porn вече са плашещо близки. И откъм дрескод, и откъм реалност.“ беше правилно разбран, повече от 200 човека реагираха позитивно на него.

Дописката ми от вчера за Георги Иванов и различното отношение на лекарите спрямо пациентите на база финанси и известност също имаше подкрепата на читателите на страницата.

Но там се бяха появили и моите „любими“ – интернет философчетата. Ако сте преглеждали и други мои статии със сигурност сте забелязали, че доста често пиша за тях, защото тези „мислители“ вгорчават обстановката и в интернет, а и извън него.

Та интернет философчетата не бяха разчели правилно посланието на разсъждението ми за Георги Иванов и ме обвиняваха, че си правя подигравка с него, че той бил велик, че той нямал вина за лекарската корумпираност и така нататък.

Пет-шест минути не можех да осъзная дали те и аз четем една и съща публикация – толкова нереално изглеждаше всичко.

Една възрастна жена даже ми лепна интересен прякор – „дръндьо с цайси“. Писа ми там и други разни „умни неща“ и накрая завърши с „надявам се да се обидиш“.
Това няма как стане, естествено.
Все пак имам интелигентни познати, които ми служат като коректив.
Случайни писачи не ми стигат до сърцето.

Още като преустановиха предаването „Поле за отговори“ и реших да създам този проект /страница/ си обещах, че няма да трия потребители /стига да не псуват  и да не обиждат прекалено/.
Не искам да се изживявам като цензур – всеки има право да си изрази мнението.
Но изразяването на едно мнение се получава със собствена позиция, а не с лични нападки.

Аз може да съм с цайси, аз може да съм с излишни килограми, но мога да защитя мнението си, без да използвам като оръжие нечия външност.
Ниска топка е това.
Зарадвах се дори на негативните коментари – вярвах си, че ще се получи градивен дебат, но се заблудих. Отговарях на всеки един с търпение.
Но въпросната госпожа „Мимо е дръндьо с цайси“ ми написа, че използвам незаконно официалната фотография на Георги Иванов от мисията на „Союз 33“ и че роднините му ще се обидят от тази публикация.

Това вече наистина се превърна в някаква нелепица.
Първо, още преди няколко години в мой ученически доклад бях споменал Георги Иванов като важна българска фигура – следователно няма как да се подигравам на личност, която почитам.
Второ, фотографията от „Союз 33“ не е незаконно заснета снимка, която да качвам напред-назад.

Въпросната госпожа даже ме запита как ще се почувствам, ако качи снимка на моя баща с някакъв текст. Няма проблем – може да го направи, но надали бащи ми ще получи по-различно отношение от лекарите от това, което получават останалите пациенти.

Та в един от обяснителните ми коментари уточних, че Георги Иванов е използван от масмедиите като безплатна новина, която генерира посещания и печалба от реклами.
И че се присещаме за хора като Иванов само когато има някаква полза от това.
Вглеждането в нечие здравословно състояние с цел финансова облага е грях.
Душевната жълтина ни погубва като нация.

Чудя се – колко хора поканиха Иванов да посети някое училище, за да даде положителен пример на младите – николко.
А разни „певачки“ с надути цици пърполят напред-назад и раздават „съвети“ /?!/.
Тези „певачки“ никога не се вслушват в мнението на другите. Интернет философчетата също не го правят.

Вчера имах чувството, че си пиша със стена. По едно време започнах да разсъждавам, че не съм се изказал съвсем правилно, но в продължение на целия ден бях говорил с голям брой познати, които ме бяха разбрали правилно, но това са хора, които не са все с рогата напред. Пардон – със злобата на/зад/пред.

Нямам претенции, че пиша велики неща.
Нямам претенции, че винаги съм прав.
Но поне мога да аргументирам позицията си, а не да сипя обиди на килограм без никакво съдържание – приемам, че съм с цайси и че съм дебел.

Жалко е, че българите са псевдо патриоти и псевдо защитници на личностите ни.
Това вчера не беше защита спрямо Георги Иванов, аз не съм писал против него, а си беше просто избиване на личните комплекси.
Споровете около едно изречение на Путин нито са от обич към писмеността ни, нито са от някакво изявено русофобство, а от желание да си проявиш агресията.

Изтрих публикацията в страницата. Не за друго , а от уважение към Георги Иванов. Недопустимо е той да бъде използван като дъвка на лошотията. Не е редно това. Съвестта ми е чиста, знам какво съм написал и защо съм го написал.

Ала интернет философчетата съвест нямат – те са винаги готови да плюят.
Разпъват от няколко дни на кръст издателство „Жанет 45“.

Мен ме нарекоха „дръндьо с цайси“, него – „гаврещи се с Вазов“.
Някои мъжкари дори важно-важно обясняват как не са чували никога за това издателство.
Как ще чуят – те книжка в ръка не са държали.
Как ще знаят, че „Жанет 45“ е издателството, което най-много подкрепя българските автори.
Какво ги интересува, че Божана Апостолова е герой на нацията ни заради старанието си да бъде пазител на словото ни.

Не знам откъде им идват претенциите на интернет философчетата.
Какво са направили, освен да хейтят другите?

„Жанет 45“ издава, аз пиша, те само мразят. Чувстват се важни, те бдяли над фигури като Вазов и Иванов, не позволявали да им се петнят имената.

Ама позволяват на децата си да не четат, да ходят всяка седмици на курсове за чужди езици, да пренебрегват българския /в чужбина няма да им трябва/ и да се гаврят със съучениците си. Въпросната госпожа от вчера, която ме награди с определението „дръндьо с цайси“, 100% така е възпитала и децата си – всички цайсмени и дебелаци трябва да бъдат унижавани.

Интернет философчетата ли са пазителите на „Под игото“?! Ако е така – горко ни.

Не знам дали българите сме толкова оглупяли, че да не правим разлика между провокация и реалност. Май сме. Моите читатели /за съжаление са ми читатели/ не разбраха истинския смисъл на статията за Иванов, а обществото /за съжаление са българи/ не разбраха истинския смисъл на идеята на „Жанет 45“.

Първосигнално реагират – като разбеснели се кучета нападат и разкъсват – без да помислят за секунда-две.

Хайде – аз съм още млад „дръндьо с цайси“ и летя в облаците.
Ала Божана как още не е вдигнала ръце?! Възхищавам й се.

Възхищавам се на българските автори.
И на българските музиканти.
И на българските артисти.
И на българските учители.

Че още не са вдигнали ръце и не са се отказали да се борят. Ама за кого ли се борят…

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/26/.1548643

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*