Едни си кърмят децата в парламента, а други ги пребиват заради забравен ключ

Вчера една австралийска сенаторка се превърна в сензация, защото накърми бебето си в парламентарната зала.
Аз така и не осъзнавам защо има такова одобрение към тази й постъпка?
Какво толкова е сторила?
Извадила си гърдата – извършила майчинския си ангажимент. И точка.

Мнозина се радват, че кърменето на обществени места вчера е достигнало ново ниво и вече ще бъде по-лесно приемано от обществото.

И аз приемам кърменето на обществени места, ако няма условия то да се извърши на друго място.

Пример: когато Ви се допишка някъде на улицата и няма никъде тоалетна – какво правите?
Прикривате се зад някое дърво. Или зад някой храст. Никой няма да Ви съди.
Ама ако има тоалетна наблизо и пак пикаете зад някое дърво или зад някой храст – това си е чиста демонстрация на простотия.

Надали в австралийския парламент няма тоалетна, нали?
Тогава кому е нужна тази показност да се ухилиш за пред камерите и след това да даваш многобройни интервюта наляво-надясно за това какъв подвиг си извършила.

Боже мой!

Да, някои ще се опитат да ме оборят с тезата, че храненето е ежедневен процес, който няма нужда да бъде прикриван.
Прави са, но не и когато това се отнася за някое сукалче.
Нали именно поради тази причина майките имат привилегии като майчинство, защита от уволнение и така нататък.

Нелепо е да се опитваме да се убеждаваме, че тази австралийска депутатка дава положителен пример.
И не, не става въпрос да се преструваме на големи моралисти, а става въпрос да бъдем разумни.

Децата са бъдещето на една нация, но всички ние сме длъжни да възпитаваме правилно това бъдеще.
И не бива да се прехласваме по такива евтини пиар акции – истинската майка няма нужда да изтъква, че е майка.

А и не ли е прекалено лицемерно да се бутаме да се пишем „за“ общественото кърмене, когато буквално и преносно сме „против“ децата ни.

Пореден изрод – по документи водещ се баща – преби детето си, защото си било забравило ключовете.

Но ако бяхме отговорно общество – това дете изобщо не трябваше да има ключове от този дом.
Дори не искам да си представям как това дете е живяло с този боклук – с този комплексиран и алкохолизиран индивид.
И на всичкото отгоре това дете е било длъжно да го нарича „татко“.

Това е подигравка и с детето, и с всички, които чакат с години да осиновят дете.
Да ги питаме дали го искат – ще го искат, разбира се.
Не биха позволили да падне косъм от главата му.
Ала ние на такива хора дружно им отказваме и връщаме такива нещастни деца в лапите на духовно мръсните им родители.

Защо го правим? „На детето там му било най-хубаво“ – ако адът е най-прекрасното място – горко ни!
И ако дебатите около общественото кърмене са ни по-важни от това дали едно дете не живее в риск и може във всеки един момент да бъде пребито и да умре – няма надежда за нас.

Няма надежда и за нещастните деца.
Бюрокрацията при осиновяването трябва да бъде моментално преустановена, защото рискуваме утре да залепваме пореден некролог на едно невинно създание, което сме оставали само и беззащитно в мрака на апатията.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/05/10/.1546186

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*