Най-накрая в България! Жена сподели, че не желае деца. Не всички искаме наследници, връзка или пък секс

Наскоро прочетох възможно най-оскърбителния коментар, който гласеше, че който няма връзка и деца до определена възраст, не бил читав човек. Дълго време ми бе необходимо да осмисля как може да бъде поставен подобен етикет, но след това се замислих, че заради него мнозина се събират и правят деца от немай-къде.

Още преди 10 години започнах свободно да завявам, че няма да имам деца. Усещах неуважение, когато хората ми казваха, че понеже съм бил малък, така съм приказвал, после ще размисля. Десетилетие по-късно не само че не съм размислил, ами съм още по-категоричен. Не мога да разбера защо мнозина реагират с „Леле, какво ще кажат Вашите“. Аз пиша по тези въпроси в интернет, следователно сме ги обсъдили у дома преди това. Чудно нещо става в умовете на питащите… Каква реакция очакват, не мога да си обясня. Освен „Твое решение, ок“, друго не е следвало като коментар, защото то няма и смисъл да има. Това си личен избор, който не може да бъде решен от майка ти, баща ти, леля, стринка или който и да е било друг.

Единственото, за което го пиша публично, е да мотивирам други, които се чувстват по същия начин, но се притесняват от обществено-клюкарската реакция, да слушат вътрешното си аз, а не да робуват на нечий очаквания.

Съвсем наскоро в най-големия български форум едно момиче, даже вече 20 и кусур годишна жена, написа, че е бездетна по избор. Това е безспорен успех, макар и че пише анонимно, макар и че бе оплюта, но все пак, написала го е. Имам приятелска двойка, която не желае деца. Заявяват си го, е, единствено пред нас, по-близките, но отсреща ги очаква: „Не се притеснявайте, споделете, че имате репродуктивни проблеми“. Същински ужас! Да, добре знам, че заради нетактични човечета, мнозина влюбени крият, че имат репродуктивни проблеми под булото на „още не сме готови“, но и категоризацията, че всички двойки, които нямат деца, имат някакъв проблем, е отвратителна.

Разбира се, промяна има. Да, бавна е, но я има, покълнала е вече. Остава да бъде отстоявана и свободно изразявана. Защото мисъл, мнение, което не е споделено, сякаш не съществува, затворено е, заключено е и дотам, спотайва се заради страха на стопанина си „какво ще кажат хората“.

Хората могат и имат право да казват много неща. Единственото, което не могат, е да ти диктуват пряко живота. Естествено, ако заради „какво ще кажат хората“, живееш както „кажат хората“, това вече си е твой, личен избор. Имам позната, която забременя, защото всички ѝ казваха докога ще се мотае. Имам познат прикрит гей, който се обвърза с излъгано момиче, защото това били „очакванията на хората“.

Личните избори са си лични. Оправданията с „какво ще кажат хората“ не важат. Същевременно съм забелязал, обаче, че водещите се по „какво ще кажат хората“ съдят по-късно избралите да не се съобразяват с „какво ще кажат хората“. Явно от яд, че са се „минали“, знам ли.

Един от най-забавните хейт коментари, които съм чел, бе как мога да пиша дадена публикация, като някой ден детето ми щяло да я види и да се отврати от мен. Мисля че докарах на някого инфаркт-инсулт като казах, че аз наследници няма да имам. Последва оглушително мълчание. Май съм затруднил хейтърчето, а аз не целях това, просто бях откровен.

Най-най-важното е човек да бъде откровен най-най-вече със себе си. Дали иска да прави секс, да има връзка, деца. Аз например не желая нито едно от трите. Ако ще да ме изкарат не не-читав, а откачен или извратен, нямам проблем. Никой не би трябвало да има, защото „какво ще кажат хората“ минава, но последствията остават. Ако не си направил това, което ти се е правило, няма как да върнеш времето и с гумичка да изтриеш последствията.

Един живот живеем. Нека го живеем, както пожелаем!