#ФЖМК Премиера на проект НАДЕЖДА – ръководител: гл. ас. д-р Олег Константинов

Скъпи читатели,
днес е премиерата на проект НАДЕЖДА – задачата ми по предмет „Мултимедийни проекти“ с ръководител гл. ас. д-р Олег Константинов.
На https://hopeproject.mimo.bg може да проследите моята идея. В проекта Надежда аз влагам два смисъла. Единият – за вечната надежда на родител на изчезнало дете да види отново рожбата си; другият – за мечтата ми журналистиката да бъде от хора за хора, а не от зверове за пари, стъпвайки на гърба на изстрадали хора.
&&&
През 2022 ще се навършат 15 години от изчезването на Маделин Маккан. Тя така и не успява да духне свещички по случай навършването на четиригодишна възраст. Последно е видяна на 3-ти, а рожденият ѝ ден е предстоял на 12-ти май…
Madeleine McCannЗа съжаление, Маккан бе употребена и от медии, които запълваха всяка страница и емисия с бомбастични, грозни заглавия, и от разследващи, които след като се пенсионираха, решиха, че имат право да печелят слава и пари на неин гръб.
Нейното изчезване, което 99% е отвличане, е ярък пример за това как рейтингът е водещ, а не моралът. Смятам, че всички сме чували за Маделин и във всеки от нас е останало усещане, че спрямо нея е извършена двойна злоупотреба. От една страна, със сигурност е попаднала в лапите на сексуален хищник, който я е подложил на тотална гавра, от друга страна, обаче, призваните да бранят истината чрез микрофони и да я разкриват през факти, също не се посвениха да развяват паметта на момиченцето в свой собствен интерес.

Чувствителен човек съм, да, но смятам, че и най-коравият би се разчувствал от снимката на родителите на Маделин, Кейт и Гери Маккан, която е направена едва три дни след нейното похищение. Двамата тогава все още се намират в курорта Луз, Алгаваре, Португалия, където са отишли на семейна почивка – майката, бащата, Маделин и братчето и сестричето ѝ /бебета-близнаци/. Кейт стиска любимата играчка на Мади. Хванати са в крачка от журналистите, докато напускат църковна служба, в която местни и туристи заедно са се молили детето да бъде открито невредимо.
Kate and Gerry McCannНе знам как тези двама души устояха цели 15 години. И не само заради отнетата им рожба, но и поради натиска, на който бяха подложени. Медиите ги „съдиха“, внушаваше се, че те са убили детето си. Без да има доказателства, каквито и да е били, в тази посока, им бе лепнат такъв етикет. Една от причините да реша проекта НАДЕЖДА да е за Маделин, е именно заради възхищението ми към родителите ѝ. В повечето случаи на отвлечени деца, медии, общество симпатизират на близките, подават им ръка, помагат им. Тук бе коренно различно, буквално обратното. Целта бе една – да бъдат унищожени /само психически, „поне“/ Маккан и техните приятели, с които са били на почивката.

Да, Кейт и Гери имат безспорна вина – оставили са заспалите си деца без надзор, в отключена стая, за да могат да вечерят в близкото заведение. Но, за бога, цялата останала компания е направила същото. Кой знае и колко още хора, в този курорт, в същата вечер, са постъпили по абсолютно идентичен начин. Да не забравяме, това е 2007, преди да започнем да се плашим и от сянката си. Смятам, че и без да им бъде натъртвано: „Сгрешихте!“, никога няма да могат да си простят. А цената са я платили – не само откъм медиен тормоз, обществена омраза, но най-вече заради съвестта им, която все ще ги гложди, че са можели да спасят дъщеричката си.

Някак удобно забравяме, че много пъти взимаме грешни решения, които могат да повлияят изключително негативно на нас, на нашите близки. Развръзката може да е и трагична, но в повечето пъти ни се разминава, защото сме имали шанса точно тогава да не се появи малшанса. Много родители на същия онзи 3-ти май са си оставили децата временно сами, отишли са да пазаруват, да пийнат кафе със съседка. Можело е и тяхното чедо да се „изпари“, ала не са били те набелязаните. За радост. За нещастие на Маккан, тяхното детенце е било избрано да е плячка на педофил.

Разбира се, ние, като отговорни възрастни, е задължително да вземем мерки да сведем до минимум възможността злодеят да спечели. Това се случва като защитим малкото детенце, ала и като предупреждаваме за опасностите по-голямото, което, особено в този век, си чати, без да знае с кого. Сещаме се до какво може да доведе едно „случайно“ онлайн запознанство и последвала среща на живо.

Та както написах вече, родителите на Маккан ме вдъхновиха! И как не! Цели 15 години те не загубиха надежда да видят момиченцето си отново, да я прегърнат, да разрошат косата ѝ,  да пъхнат в ръчичките ѝ подаръците, които не е получила и за четвъртия си, и петия си, и за шестия си, и за деветия си, и за тринайстия си, и за петнайстия си и за осемнайстия си рожден ден. Не знам дали не им е станало ясно, както на повечето, още в първите дни, че вероятността тя вече да е не жива след първите 24, 48 часа, е огромна, но ако им е, и са съумели да превъзмогнат разума, за да дадат воля на чувствата, на това да основат фонд, който да финансира чрез дарения акция след акция в помощ на това да се даде гласност за Маделин, и ако още е жива, да може някой да узнае истината и ако я види случайно, да се свърже с органите на реда, то покланям им се! Това са не само силни хора, но и много обичащи! И децата си, но и един друг! След толкова натиск, след толкова болка, те не се разведоха, останаха заедно с надеждата да я видят отново!
&&&
Другата причина да избера да представям Маделин Маккан е защото като човек, изучавал журналистика, ме е срам от петното, което „колегите“ по света са залепили на самата професия, преминавайки границата между осведомяване и преекспониране по случая Маккан.

Според мен журналистиката може да се изчисти от този срам като признае грешката си и същевременно превърне Маделин в емблема на чистата журналистика в името на хората.

В проекта Надежда аз влагам два смисъла. Единият – за вечната надежда на родител на изчезнало дете да види отново рожбата си; другият – за мечтата ми журналистиката да бъде от хора за хора, а не от зверове за пари, стъпвайки на гърба на изстрадали хора.
&&&
В Съединените американски щати през 80-те се появява стратегия на кутиите за прясно мляко да бъдат отпечатвани снимки на изчезнали деца. В днешно време това е ненужно на фона на влиянието, което има чичко Гугъл – с два клика споделяш всичко, което желаеш, но пък нека се замислим за следното: макар в развитите държави да съществуват развити системи за съобщаване за отвлечен малолетен/непълнолетен, то пак имаме случаи, които не могат да бъдат разкрити, тоест остават много разбити семейства. Това, поне мен, ме кара да считам, че не трябва да сме арогантни и да чувстваме, че сме направили всичко възможно срещу педофилите.

Нека техниката да ни бъде партньор, а не да ни подвежда да не бъдем бдителни!

По принцип снимката на Маделин Маккан не е била на кутия за мляко, но реших за проекта НАДЕЖДА да направя моя интерпретация на „остарелия метод“.

Missing-child milk carton Madeleine Mccann