България и Северна Македония трябва да си подадем ръка и да си помагаме, а не да си вредим. Това ще доведе до по-силни Балкани, до по-щастливи граждани и до по-малко влияние на чужди интереси, независимо какви

Мда, всички сме свидетели на ситуации, когато пиян познат ни се репчи „Ти мен уважаваш ли ме?!“. Почти същото усещам сега, когато политиците ни, от страх да не разочароват Бай Ганьо, се надпреварват да подвикват: „Ей, македонци, Вие нас уважавате ли ни?!“.

За да си (успешен) политик в България е изключително лесно. Първо, трябва да прославяш Русия. Второ, трябва да говориш против хомосексуални, роми. Трето, да чертаеш граници спрямо Северна Македония. Една, две, три стъпки и хоп – в общинския съвет, парламента, може и в министерския съвет да стигнеш. Ако искаш, разбира се. Защото има и хора като нас, които не желаем да се отдъжествяваме с Бай Ганьо, за когото избиването на комплекси минава през това, че България я има от 681 г.; че „българинът“ Джон Атанасов е измислил компютъра; че българите сме били 4-ти в света по футбол.
Много често приятели са ми казвали какъв е смисълът да защитавам тези, които мнозинството не припознава. Аз пък винаги съм се чудил как може да има конформисти…

Не знам дали знаете, но костенурката не може да се отдели от корубата си. Свързана е с нея от раждането до смъртта. Така и човек не може да се отдели от позицията си. Тя се е оформяла още в десетилетията назад, когато собствените му родители са оформяли гледните си точки за доброто и злото, за света, и са му ги предавали. После човекът е добавял собствени виждания, получила се е масивна топка от мнение, което не може да бъде променено с щракване на пръстите.

Всички тези комисии по въпроса България – Северна Македония са абсолютно безсмислени, когато го няма най-важното, а именно желанието за добронамерен тон. Няма как с договори да се получи обединение, когато и на двата политически върха спорът бива употребяван популистки. Виждате, няма политически коментатор /абстрахираме се от обвързаностите им/, който да не е категоричен – направи ли премиерът Петков ход спрямо ветото, пада. Защо? Ами защото Бай Ганьо е настръхнал, за него не е важно бъдещото /той все пак съществува ден за ден, от ракия до ракия/, а е съществено да чувства /и да го признават другите/, че Гоце Делчев му е прародител. Комично, но подлагането на крак на преговорите на Европейския съюз със С. Македония, се чувства от Бай Ганьо като успехът на живота му, един вид съумял е да провали плановете на ЕС, на Съединените американски щати. И тук стигаме до същественото: манипулациите спрямо ролята на САЩ, комбинирайки ги с конспирации за Сорос, джендъри и тем подобни щуротии, са именно онова, което ни тласка към пътя на разединението. Бай Ганьо е почитател на Русия и той иска да служи на федерацията, не на собствения си национален интерес. Защото няма логика да искаш твоя съседна държава да не бъде в съюза, който си и ти. Няма нищо умно в това допълнително да настройваш, буквално да озлобяваш населението на тази съседна страна, държейки се арогантно, изисквайки собствените ти политици да следват политика да не са прагматични.
Заиграването на Русия с македонския език, опитите им да възпрат Северна Македония и Сърбия от контакти с ЕС, са умело следван план. И може само да ги поздравим за това, че имат списък, който следват.

Същевременно Бай Ганьо няма такъв. Той влага емоции, а не рационалност. Самият факт, че вместо да оценим Кирил Петков, който аз преди обозначих за политически диамант, защото най-накрая имаме интелигентен, образован, успешен политик, не свързан с ДС, служби, назначения от типа „калинка“, и да дадам шанс на министър-председателя да води диалог със С. Македония, ние продължаваме по форуми, в социални мрежи да се нахъсваме спрямо съседите ни.

Да, за съжаление, държанието от другата страна не е по-различно. Тамошни „умници“ плюят всичко българско, тормозят граждани с българско самосъзнание и са издигнали в култ максимата „Всичко българско е лошо“. Даже може да видите, че македонците са активни последователи на български политици, историци във фейсбук. Щом някой от тях напише нещо положително за двустранните отношения, отдолу следва жлъч. Разглеждах част от тези профили с надеждата, че са тролове, а не истински македонци, но не – реални профили на реални хора, изпълнени със злоба.

Може би това е целта. Посята е ненавистта в душите и на българи, и на македонци. Вече реколтата е готова и ние, сегашните поколения, се сблъскваме с нея. Длъжни сме обаче да намерим път едни към други. И това минава през добрия тон, а не през заканите. Нужно е да се абстрахираме от Бай Ганьо, от македонски фанатици и да се съсредоточим в основното, че двете съседни страни трябва да си подадем ръка и да си помагаме, а не да си вредим. Това ще доведе до по-силни Балкани, до по-щастливи граждани и до по-малко влияние на чужди интереси, независимо какви.