НЕ се срамувайте да споделяте за проблемите си

Макар да съм съосновател на платформа за психо-логопедична подкрепа и помощ, никога не съм допускал, че може да ме стигне депресията, бърнаута или някое подобно състояние. Дори донякъде ми се е струвало, че това е модно течение (да ти има нещо), към което все повече хора искат да се закачат.

За всички роднини, приятели, познати аз съм самото спокойствие. И да, обичам да съм опората за друг, а не да се нуждая от чужд гръб. Оказва се обаче, че макар ти да си мислиш, че си си окей, нервите бушуват отвътре и накрая те удрят без да си очаквал.
В месеца на борба за живота на баба ми, която за съжаление в крайна сметка почина днес, получих „иглички“ в краката и ръцете. Да, не бе болезнено, но бе неприятно.
Веднага, благодарение на доктор Гугъл, реших, че имам … диабет. Викам си – „Ето, прекалявам със сладкото, имам си невропатия“. Та отидох на изследване в любимата ми болница „Токуда“. Кръвната ми захар се оказа напълно в нормата. Съответно вместо пред кабинета на ендокринолога, се озовах пред вратите на невролога.

Мигновено лекарката разбра какво ми е, що ми е, изписа ми медикаменти за нервната система. След два дни мравучкането се изпари.

Три приятелски съвета:

  • Първо: не си поставяйте сами диагнози на база интернет.
  • Второ: доверете се на специалист.
  • Трето: НЕ се срамувайте да споделяте за проблемите си. Намерете доверен човек и отпуснете напрежението като му разкажете какво Ви мъчи. Знаете: „Споделена мъка, половин мъка!“.