Разбрах в съня си, че баба ми е починала

По принцип не вярвам в пророчески сънища, врачки, баячки и тем подобни неща, но не мога да не споделя какво преживях.
Както вече написах, днес баба ми, Славка Лесидренска, почина.

Преди седмица, когато вече не бе добре, но не бе и толкова зле, я сънувах. В съня си знаех, че е жива, но непрестанно в съня ми си повтарях сам на себе си: „Когато сънувам, че е починала, тогава ще е и умряла“. Събудих се, спомням си, че бях много успокоен, че ето на́, жива е, жива и ще бъде…

Тази нощ я сънувах за втори път. Сънувах не точно нея, а как всички от семейството сме се събрали и коментираме нейната смърт. Събудих се към 4:30 – 5:00 и сякаш знаех, че е умряла. Знаех го. Бях убеден. На сутринта се оказа вярно – починала е около 1:30-2:00 през нощта. Докато съм я сънувал, майка ми и бащи ми, които дежуряха тази вечер при нея, са викали лекари, погребална агенция и прочее.

Днес една приятелка ми каза: „Минала е да се прости в съня ти и с теб“.

Татко ми също е сънувал на два пъти такива необясними срещи. Първият път е от времето, когато е бил в казармата. Сънува неговата баба и тя в съня му му казва „Сбогом“. Събужда се и два часа по-късно научава вестта, че е починала. Вторият му сън е от тази година, когато починаха баба ми и дядо ми, неговите родители. Та сънувал е как двамата идват, прегръщат го и после сякаш като пясък изчезват в пространството.

Може би има нещо отвъд… Знае ли човек… Дано! Така ще имаме шанс пак да се срещнем…