Даряваме кръв, а как ще налеем акъл?

Поредно дете е в болница заради модата да си направиш селфи върху вагон.
Мнозина сега ще ме обявят за детемразец, за лош човек, защото ще си позволя да напиша това, което реално мисля. Преди да го направя обаче – се чувствам длъжен да Ви информирам, че се моля това детенце да се оправи. И не, не само да оживее, а и да няма трайни увреждания. В един форум прочетох коментар, че външните белези ще му служат за обеца на ухото. Аз смятам, че самото преживяване – ще е напълно достатъчна обеца.

За мен постъпката на това момче е наистина глупава и безотговорна. Оправдания от сорта „Ама това е нормална постъпка за тази възраст“ – не ги приемам за аргументи.
Извинете много, но на 14 години човек не е идиот.
Извинете много, но на 14 години човек не е малоумен.
Извинете много, но на 14 години човек може да прави разлика кое не е и кое е опасно.

Нали не си въобразяваме,  че това 14-годишно момче не е чело новини или не е слушало репортажи за много случаи на пострадали „смелчаци“, които са осакатени или загинали по този начин! И е гледало, и е слушало. Именно заради това е отишло там със свои „приятели“, за да им демонстрира, че и той може да го направи.

Децата могат да бъдат много жестоки – те имат силата да обявят някого за слабак и да го принудят да направи някакво геройство, за да докаже, че е истински мъж и че не е лигльо.

Мечтата да бъдеш приет от дадена група е това, което принуждава хиляди да се отказват от „себе си“, за да могат да бъдат приети в стадото на общността. И млади, и стари се страхуват да не бъдат отхвърлени от водачите, които решават кой става и кой не.

Но нито водачите, нито стадото остават с теб, когато реално имаш нужда от това. Случката с 14-годишното момче напълно доказва това – „приятелите“, на които е демонстрирал какъв мъж е,  са се разбягали от страх и са го оставили полужив, полуумрял.

Разбира се, най-лесно е сега да обвиним служителите на Локомотивното бюро. Още по-лесно е да им заведем дело, защото „не са си гледали съвестно работата“. Ама какво да се прави? Все още няма позиция, която да следи за деца, които имат желание да стават жертвени агнета, за да получат поне малко внимание и да се почувстват поне за малко FaceBook феймъси.

Питам се: „Даряваме кръв, а как ще налеем акъл?“. Отговор нямам.

Това момче няма да е последното, което върши такава простотия. Неговата постъпка и последвалото медийно внимание няма да откажат следващите, които са замислили такъв план, а напротив – ще ги насърчат.
Това момче ще бъде пример за подражание – на тези, които нездравословно бленуват да бъдат популярни. Никой от тях не се замисля дали ще оцелее, когато се отваря възможност името му да циркулира из средствата за масова комуникация.
Никой от тях не се вълнува дали ще умре, когато мислено визуализира свой портрет на корицата на най-тиражираните вестници.
Пък голямо чудо, че до имената в скоби ще пише годината на раждане и годината на смъртта.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/25/.1535627

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*