Тоалетните по гарите, когато няма банкомат

Вчера Ви описах пътуването ми до Добрич, но забравих един доста напрегнат момент. Добре, признавам – не го забравих, а нарочно го пропуснах, защото не исках да развалям статията с лоши преживявания. Той се разигра на 8-ми април, когато се връщах от прекрасния град. След завършването на моето представяне на конференцията, трябваше веднага да се разтичам, за да мога да хвана автобуса в 12:30 за София. Добре, но автобусите в Добрич за столицата не спират на самата гара, а се качваш на тях от спирка „Стоматологията“. Под „Стоматологията“ разбирайте – заключена сграда в събота и неделя, а под спирка – просто празни места. Тоест – тоалетни няма никъде. Съжалих, че пропуснах да използвам WC-то на училището, където се провеждаше Националната ученическа конференция по гражданско образование „Семейство – училище – общество“, но вече беше много късно.

Четири часа по-късно пристигнахме във Велико Търново и беше обявена почивка. Скочих веднага и се запътих към тоалетната, но преди това имах малка задача – да изтегля пари, за да си платя за тоалетната. Да, ама не. Оказа се, че на гарата нямат банкомат. Изпаднах в потрес – без тоалетна, без банкомат, а и без памперс.

Претърсих си джобовете – празни. В единият намерих една стотинка, ама тя беше безсмислена, ако не е придружена с още деветдесет и девет. Това липсващо левче – взе да ме побърква. Бях наясно, че няма да издържа оставащите четири часа. Размислих се – може би, щях, но в притеснено състояние, което щеше да ми пречи да се наслаждавам на пътуването.

Нахално, нахално – приближих се до една от чистачките на гарата и я запитах има ли възможност да ми осигури ползването на някаква тоалетна за персонала, защото нямам никакви кинти в кеш Тя, обаче, успя да ме уреди и бях допуснат до заветната си цел – обикновеното WC.

Оказва се, че има в България хора със сърца. На всеки може да му се случи такава неприятна случка. Така че не подминавайте чуждото нещастие. И един съвет – винаги на път два-три лева в джоба.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*