Длъжен ли е някой да ти дава пари назаем?

Аман от безочливи създания, които по цял ден се чудят как да доказват нахалството си и как могат да го навират в лицата на околните още повече. Колежка днес ми сподели за наша обща позната, която преди няколко седмици я помолила за „малка“ услуга: 160 лева, които щяла да й върне скоро. Да, 160 лв. не са чак толкова голяма сума, ама напълно нарочно сложих думичката „малка“ в кавички, защото тази позната е личност, която непрекъснато изисква услуги: някой да й гледа детето „само“ за няколко минути, някой да й отдаде колата си за няколко „часа“, които почти винаги преминават в два-три дни, някой да й плати концерта като резервира билетите, а тя ще му даде парите веднага след това. Думи, думи, обещания, обещания и нищо повече. Безсрамие и точка. Как има такива хора – не знам! Този път, обаче, колежката одържала на хлипанията от телефонната слушалка и без да му мисли – отказала. С пълно право, разбира се. Омръзнало й е. Границата й на търпение е мината отдавна. Любезно отклонила „малката“ услуга. Прекъснали комуникацията културно. В следващите три седмици: никакъв опит за свързване от познатата към колежката. Нещо напълно необичайно. И колежката се притеснила. Да не се случило нещо трагично. Преодоляла възмущението си от многобройните нахалства и дала воля на чувството за състрадателност. Набрала и веднага попитала: „Как си? Какво става?“. Не последвал нито отговор, нито обратен въпрос със същата загриженост. Дори напротив. Отсреща я очаквала студенина и изречение, което я сразило: „Стана ми много криво, когато ми отказа 160-те лева. Един вид не ми вярваш, че ще ти ги върна, май.“. Последвали десетки анализи за това какво означава истинско приятелство и приятелско рамо. След това колежката ми била обвинена, че е морална предателка. Че не зачита човешката мъка. Че е егоистка. Че е … и че е … . Все негативни определения. Колежката ми събрала последните си сили и пожелала лек ден. Обади ми се след това и си изля мъката. Така ми се искаше да й кажа: „Така ти се пада! Нали вярваш, че съществува истинско приятелство!? Ето ти едно приятелство. Истинско. Без лицемерие“. Не можах да бъда толкова жесток. Усетих я – криво й беше. И с право. Но самата тя си е избрала този път – да се разочарова. Аз, например, не признавам, че има приятелство. Взаимен интерес – да. Взаимно хоби – да. Взаимни предпочитания – да. Но приятелство – приказките са за деца. Всеки сам решава дали ще се примири да е будала или не. Наистина звучи много красиво да си казваш: „Тя ми е приятелка“. Ама приятелството се стопява, когато не й дадеш 160-те лева, нали? И приятелката изчезва, ако не се превърнеш в безплатна детегледачка, когато й трябваш. Или не се превърнеш в безплатна фирма за отдаване на кола, когато й трябваш. Да, знам – ще ме контрирате, че приятелите си споделят нещата. Ама защо винаги едната страна само дава, а другата страна – само взима? Не трябва ли да е взаимно и даването, и взимането? Трябва, трябва, ама хората са две породи: даващи и взимащи. Добри и нагли. Това е. Третопородно няма. Иска ми се да изкрещя на хората, които са се превърнали в житейски използвачи: Длъжен ли някой да Ви дава пари назаем? Или кола? Или времето си? не, Не, НЕ! Като не го разбирате – ходете по дяволите! Не разбирате човешката добрина! Гаврите се с човешката добрина! Не заслужавате човешката добрина! Не, не Ви призовавам да сте егоисти, читатели. Егоисти са именно житейските използвачи. Но бъдете разумни. Не бъдете алтруисти. Бъдете по средата. Нито егоисти, нито алтруисти. Крайните личности никога не са щастливи: първите се самозабравят от вманиачаване по себе си, а вторите са потопят в безкрайните дебри на хищниците, които ги разкъсват парче по парче. Не искам да Ви звучи тъжно. Това е статия за щастливи хора. Хора, които не искат да бъдат използвани. Съветът, който дадох на колежката ми не беше: Изтрий номера на наглата. А беше: блокирай го, за да не може да те търси вече. Блокирай я във фейсбук. Блокирай съобщенията й. Блокирай я от съзнанието си. Така я блокирай, че да не може да активираш едностранното Ви приятелство никога повече. Ако ще да ти праща писмо със сълзи по него или червило от целувки – няма да преосмисляш отношенията Ви. Бъди хладна към нея. Завинаги. А и след това. Надали ще ме послуша. Пак ще позволи да бъде прилъгана с някоя сълзлива история. Пак ще се юрне да помага. Този път, обаче, няма да олекне с 160, а с 1600 лева. Имам друга колежка, която се съгласи да тегли заем на свое име за приятелка. Изпързаляха я, естествено. Мигаше на парцали и не можеше да повярва какво се е случило. Не й пукаше толкова, че трябва да отделя от заплатата си сериозна сума всеки месец. Пукаше й, че е вярвала напразно. Че е отделила време на някого – напразно. И то не някакви часове, а години. Така Ви се пада! Така. Пак ми идва да им го кажа, ама не бива. И аз съм се лъгал. И аз съм се хващал на въдицата на житейските използвачи. Майната им! Благодаря им: по-точно. Дадоха ми цял куп уроци, които не мога да науча и в Кеймбридж. Пишете ми отличен в графа: нож в гърба. Не, не се гордея с тази констатация. Това значи, че съм глупак. Мимо, ти си кретен! Това е истината. Вече не съм, де. Парен каша духа. Ама аз предпочитам вече не само да не се паря, а и да не контактувам с хора, които бързат да си препишат етикета „Аз съм ти приятел“. Това етикет се заслужава с много действия. А не с думички и фейсбук фрази ала „Ако скочиш ти – скачам и аз“.  Използвачите нямат време да си измислят действия. Искат услуги на секундата. Веднага, ако може да ти изсмучат и силите, и финансите. Не, няма как да не кажа: „Тези си заслужават смъртната присъда!“. Ама ще им е много малко. Много, много малко. Заслужават цял живот да са изолирани на остров. Без будали, които да прилъгват. „Болен здрав носи“ – „Будала житейски използвач носи“. От един момент натам житейските използвачи се трансформират в професионални такива. И? И вече няма спасение от тях. Имат цял „гардероб“ с маски. С образи, които им прилягат супер добре, за да изиграват драмата си по-успешно. Завършвам с един риторичен въпрос: Кога ще ги отбиете?

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/05/dlyjen-li-e-niakoi-da-ti-dava-pari-nazaem.1520118

https://www.facebook.com/Mimo.Stoyanov.Garcia/posts/1800416580286408

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*