„Счупи ръката“ ли е новата игра?

12-годишен счупи ръката на свой съученик с крак. Прекалено дълго обвинявахме днешните деца, че са забили главите си в компютрите. Прекалено дълго ги поучавахме, че трябва да играят един с друг и да комуникират на живо. Не през микрофони, слушалки и разни други модерни технологии.

И те взеха, че ни послушаха. Захвърлиха и микрофоните, и слушалките, и таблетите, и лаптопите. И заиграха заедно. И то каква игра – „Счупи ръката“. Не знам в какви герои са се вживели, ама ще да е нещо между Брус Лий и Джеки Чан. С един ритник – осигуряваш цял месец в гипс на другарчето си.

Ако приемем, че децата нямат вина – обществото явно е виновно, че им позволява да имат такъв вид комуникация. Нездравословна и агресивна. Опасна и жестока. Може би самите ние ги зареждаме с такива неприятни емоции заради непрекъснатото негативно отношение и непрекъснатото оплакване от всичко и за всичко.

Ако приемем, че децата имат вина – трябва да се вземат мерки и побойниците да не се разминават само с порицание, а и с намаляване на поведението, самостоятелно обучение и изгонване. Да ги оставим да продължават да тероризират другите – е престъпление. Престъпление на обществото.

Във всеки случай – обществото има вина. И възрастни, и деца са част от обществото. А какво ще бъде обществото – зависи и от възрастните, и от децата. И все пак: възрастните дължат положителен пример на децата. Да ги научат как да общуват в хармония. Как да живеят в хармония. Как да изявяват качествата си – без да тъпчат другите и техните качества.

Излишно е да дърпаме ушите сега на този или онзи. Време е да дръпнем ушите на всички. В това число и нашите уши. И да се научим как да не създаваме побойници. И да се научим как да не създаваме разрушители. И да се научим как да създаваме приятели. И да се научим как да създаваме творци.

Творци на мир. Творци на добро. Творци на ново общество.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Разсъждението също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/04/.1519663

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*