Великденски ритуал: убий овчаря

С какво свързвате Великден? Пости, козунаци, яйца, агнешко. Хората каним гости, подреждаме трапеза и прекарваме заедно християнския празник. Разбира се, цялата тази подготовка струва планиране и отделяне на финанси, за да може да покрием всички необходими пера в бюджета. Това не ни обременява, защото празниците са именно време да спрем да мислим за материалното и да отделим време за духовното.

Оказва се, обаче, че крадците вече са се усетили. Не им се дават пари ни за козунаци, ни за яйца, ни за агнешко. Първите две могат да ги оберат от всеки квартален магазин, ама не се задоволяват с неживо агнешко месо. Претенциозни са. Имат изтънчен вкус. И какво по-хубаво от прясно агънце, което допреди часове е припкало по зелените поляни?

Нищо по-хубаво от това не съществува. Нищо. Овчар след овчар биват нападани, пребивани, убивани. И обирани.

Появи се нов ритуал за Великден: убий овчаря. Страхотен начин да почетеш християнските традиции. Нищо, че една от Божиите заповеди гласи: „Не кради!“. Нищо, че друга от Божиите заповеди гласи: „Не убивай!“. Това няма значение за тези престъпници, които искат да си осигурят хем пълен стомах, хем пълен портфейл.

Може би е глуповато да вярваме, че някое от тези нисши създания реално осъзнава какво се празнува на Великден и какъв смисъл се влага в това да празнуваш Великден. Може би е глуповато да вярваме, че някое от тези нисши създания има съвест, която след това му напомня какво дело е извършил, а именно как е разбил главата на безпомощен, възрастен мъж. Може би е глуповато да анализираме поведението на тези нисши създания. Може би е подигравка с нас самите дори да ги коментираме, но няма как.

Непрекъснато изкачат новини за ограбен овчар, за пребит овчар, за убит овчар. Няма как човек да не настръхне от тези новини, ако е вярващ. Според легендите именно овчарите са първите, които са уведомени от ангел за раждането на Исус. А днешните овчари дори нямат възможност да прекарат Възкресението на Исус Христос със своите близки, защото или са по болници, или са по гробища.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Разсъждението също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/04/03/.1519471

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*