Убийство заради гаменска чест

Днес осъдиха двете момчета, които през 2015-та година пребиха до смърт възрастен мъж, защото им направил забележка. Забележка не да не си бъркат в носа, а да не блъскат възрастни дами. Тоест – забележката не е касаела лично тях, а е касаела общественото им поведение и отношението им към околните.

Естествено, тези момчета не са си направили труда да разберат думите на господина правилно, а се се вбесили. КОЙ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ПРАВИ ЗАБЕЛЕЖКА НА „ИСТИНСКИ МЪЖКАРИ КАТО ТЯХ!“ – и са го ударили веднъж, после още веднъж и още веднъж. Докато умре.

Задоволство голямо – получил си е заслуженото. И това е. Да, ама не. Има присъда, има затвор. Наказанието и петдесет години да е – няма да е достатъчно. Хладнокръвието на този акт трябва да плаши абсолютно всички ни.

Убийство заради гаменска чест. Звучи като филмов сценарии, а всъщност е реална случка, която може да се случи на всеки в метрото, на улицата, във входа. С една дума навсякъде. Агресията е на изключително високо ниво. Наивно е да се успокояваме, че това е единичен случай, който няма да се повтори. Или че на нас няма да се случи.

Ще се повтори и още как. Докато присъдите за непълнолетни са по 2-3 години, а по-възрастните се измъкват с „добро поведение“ – нищо добро не ни чука. Престъпниците чувстват, че могат да вършеят на воля. Как може да говорим за добро затворническо поведение на индивид, който като цяло няма добро поведение в обществото?

Мъжът, направил забележка на хулиганите, заслужава награда. Да се връчи на наследниците му, за да се гордеят с този човек, който е постъпил не само джентълменски, но и изключително човешки. Аз също му се възхищавам. Да се изправиш пред две млади и нагли създания, за да спасиш непознати, но беззащитни дами е акт, който много малко бихме сторили. Повечето ще си продължим по улицата все едно нищо не се е случило.

Този мъж е еталон за достойно поведение. Убеден съм, че забележката, която е направил е била с чисто родителски инстинкти, а именно да насърчи следващото поколение да бъде по-добро и по-състрадателно. Дали ще създадем такова поколение – зависи от нас.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Разсъждението също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/31/.1518964

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*