Ипотеката замести вълшебната лампа, а днешната СУПЕР ОФЕРТА е: Булка на изплащане

Едно време българите много се гордеехме, че харчим по-малко отколкото изкарваме. Разумността ни бе пословична и с времето се превърна в отличителен белег на нацията ни – кисело мляко и истинска собственост. Апартаментите не много просторни, но наши. Колите не много лъскави, но наши. Дрехите не много скъпи, но наши. Друго си е да знаеш, че това, което имаш си е твое.

Слушахме за германците и американците, които живеят на кредити непрекъснато и им се подигравахме, че реално не притежават и стотинка. „Те са неразумни“ беше най-мекото определение, което употребявахме за тях. „Това си е същинска лудост“ – казваха по-старите, а по-младите мечтаеха някой ден за такава луксозна средата. Желанията им не се сбъдваха, но конското и дърпането на уши им беше в кърпа вързано. „Бий дупе, за да не биеш дупище“ все още съществуваше като опорна точка за възпитателните методи.

По едно време и старите, и младите си загубиха акъла. Алчността завладя душите им. Германо-американските негативни примери бяха забравени. И … в страната изведнъж се откриха множество клонове за кредити с невероятно „изгодни условия“. Искаш нов телефон на мига? Имаш го! Искаш нов телевизор след секунда? Няма проблем! Спестяванията вече не бяха на дневен ред – не бяха нужни на никого. Процедурата за заеми от скъпарските офиси се пренесе в порутените блокове на бъдещите клиенти. Находчиви консултанти обещаваха множество сбъднати желания.

Нямаше нужда от вълшебна лампа – и един подпис, и една ипотека вършеха страхотна работа. Вярвате или не – хората вече са готови да заложат жилището на прабаба си, за да имат възможност да се фукат с рокля на „космическа“ цена. Няма граници – всичко е позволено. Преди се коментираха дребните букви в договорите, но днешните хора вече не четат. За тях това е срамно и архаично. Хващат писалката и дават автограф на определеното място. Да, понякога тези автографи ги превръщат в клошари, но какво да се прави? Риск печели, риск губи.

Имам една позната, която замина за Америка през 2006 година. Първоначално редовно се оплакваше от тамошните госпожи, че харчели яко неразумно. Но като си намери сигурна работа и получи първа заплата взе заем за … обувки. Известна марка. Холивудските красавици имали такива. И тя имаше, но пък я и съкратиха. Филмът й приключи и … едвам „принцът“ й /не на бял кон, а с черна престилка в пицария/ намери пари, за да закърпят положението.

Друга моя позната работи в банка и един път на шега й казах, че ще кандидатствам за кредит при нея. „Никога няма да ти дам“ ми отговори и ми разясни доста уловки, които съществуват. След това двамата започнахме една откровена дискусия за „човек знае и 2, и 200“. Оказва се, че хората вече не искат да знаят нито 2, нито 200. Искат им се 2000, 20000 и 200000. От изхвърляне за балове, през екстравагантни тоалети до коли, които после не се карат, защото е невъзможно да се смогне на бензин.

Задминахме вече и германците, и американците. Вече за всяко нещо се тегли кредит. Без мисъл се действа. Напълно импулсивно. Връщаш един борч и веднага се заробваш с нов. И с нов. И с нов. Накрая новите придобивки остават неизползвани. Няма време за тях – задълженията тежат. И се трупат. Получава се една затворена система, от която изход не съществува. Във филмите героите фалират по няколко пъти, но винаги се завръщат в голямата игра още по-ухилени и амбицирани.

В живота нещата не се случват така. И като останеш на улицата – чифт модерни обувки няма да ти осигурят прехраната. Да, всеки може да се заблуждава, че винаги ще успява да се издължи до 15-то число, до 20-то число, до 30-то число. Да, всеки може да се успокоява, че винаги може да се забави с една вноска, с две вноски. На третата, обаче, ще го посетят частните съдебни изпълнители, които няма да са много снизходителни към него и оправданията му.

Виновни ли са фирмите за кредити, че си търсят задълженията? Абсолютно – не. Вие сте. Вие сте ги търсили. Вие сте им приели условията. Вие сте. Други виновни няма. Търпението е умението, което се възнаграждава. Като нямаш търпение да спестиш от две-три заплати за някаква технологична джаджа – цял живот ще се каеш. Понякога да вземеш кредит е нещо наложително – ново жилище, неотложна операция… Тогава човек трябва да планира до точност как ще гарантира пред себе си, че може да се справи. И да не попадне в бездната на самоубийството като единствена алтернатива на спасението от кредитите. И на подвеждането на хората, които са му ги дали. Обвиняваме фирмите, че са „мутри“, „побойници“, „престъпници“. Типичен белег за нахалство: като взимаш – си съгласен на всичко, като не връщаш – си против всички.

Вече пералните на изплащане омръзнаха. И дойде време за … булките на изплащане. Зестрите не са на мода, на мода са ергените, които си плащат за съпруга. Разпределят си вноските удобно, за да не бъде притеснено младото семейство. И да може да види меден месец. Бащата на младоженката играе ролята на консултант. И той определя условията на кредита. Каква да му е цената, колко време да продължи – всичко. След време ще се появят дъщери, които ще завеждат дела срещу родителите си, че са ги оценили евтино. Трябва да бъде определен краен срок за изготвяне на равни условия, които да важат за цялата страна. Ханш, талия, бюст, разум…

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Статията също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/24/.1517552

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*