Когато обедната почивка се превърне в ад

Добър вечер. Новата работна седмица започва утре. И през следващите пет дни всеки ще има поводи и за гордост, и за неудовлетворение в професионалните си ангажименти. Но. Всеки един се нуждае от почивка не само през кратките събота и неделя. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък също трябва да съчетават и работа, и отдих.
Срещам се с Силвия, която наскоро е навършила 36. Прясно разведена и с едно дете, тя съчетава в себе си независимата и амбициозна дама на новото време.

– Силвия, поканих те да си поговорим за работещите жени на 21-ви век. В повечето случаи работата за тях е необходимост, защото мъжете им не могат да припечелят достатъчно, за да осигурят нормален стандарт на цялото домакинство. Много жени също така споделят, че биха приели ролята на домакиня, ако им се отдаде такъв шанс. Какво е твоето мнение по този въпрос?

Бившият ми съпруг имаше възможност да осигурява приличен живот на дъщеря ми и на мен, но не го приех умишлено. В един момент щеше да се разиграе скандал помежду ни и той щеше да направи намек, че ме издържа. Като цяло жените, които обграждаха средата ми – майка ми, сестрата на татко –  цял живот са били домакини и не се чувстваха пренебрегнати.

– Ти си разведена и надали вече имаш право на избор дали да работиш?

Имах избор да се примирявам с неговите решения и нямаше да последва развод. Самият развод си е моя инициатива. Работещата жена е с повече предимства, дори има право да подаде иск за развод. (Смее се)

– Сега работиш, грижиш се за детето, а кога имаш време за себе си?

Времето с детето е времето за мен, не мога да осъзная каква майка е жена правеща разлика между двете състояния.

– По колко часа работиш и по колко часа си с дъщеря си? Стига ли ти времето за нея?

Работната ми смяна продължава по десет часа и половина, а с Лили съм около пет. Не ми стигат, винаги искам още и още да играем, да комуникираме, но бих приела за нея да работя на още една работа.

– Десет часа и половина изобщо не са малко. Каква е обстановката на работното ти място, отношенията с колегите ти приятелски ли са? Какво подкрепа получи от тях при развода?

Работата е тягостна, прекарвам тези десет часа и половина в огромна зала с по десет колеги на ред. Съответно един мирише на лук, друг на цигари, трети не се е къпал от десет дни, няма лично пространство и всеки се чувства слушан и коментиран. Имахме една четворица от колежки и колега, създаваха слухове в колектива, оплакваха се от всеки. Едната напусна сама, другата излезе по майчинство, колегата го преместиха в друг отдел. Остана само една, няма вече тази сила, и колективът ни се успокои, вече смеем да общуваме. Получих „подкрепа“ (при развода – бел. ред.) в допълнителни клюки и коментари.

– Определяш ли за справедливо заплащането ти? Сподели ми, че имаш голям проблем по отношение на обедната почивка.

Заплащането не е малко за България, справедливо не е заради множеството ангажименти, съчетани с непълноценна обедна почивка. Обедната почивка е петнадесет минути за тези десет часа и половина, но няма как да я използваме. Докато излезем и се върнем времето е минало, решението беше с колегите да си носим от вкъщи и да се храним там. Пак онази четворица провали нещата, оплакваше се на началството и обедната ни почивка се превърна в ад. Махането им, отключи за нас приятна атмосфера и спокойствие.

Автор: Мимо Гарсия / всички права запазени за http://www.mimo.bg

Интервюто също тук: http://mimogarcia.blog.bg/novini/2017/03/12/.1515015

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*