„Кой допусна майка да държи с години заключени децата си?”.
Цялото общество!
Лесно е да обвиним териториалните дирекции на Агенцията за закрила на детето и другите институции, но няма как да очакваме от едни лелички и чичовци на заплата да смеят да предприемат, каквото и да е било, когато видяха при подобни случаи на, най-меко казано, психически неуравновесени родители какви бяха масовите реакции – че „децата били най-добре при мама и тате”, без значение, че мама и тате са за психиатрия.
Освен за политическа употреба, цирковете покрай така наречената Истанбулска конвенция доведоха и до трайно недоверие в неправителствения сектор.
В тази връзка всички дружно се съгласяваме деца да растат в дисфункционални семейства и колкото и да ми е тъжно за малолетните и непълнолетни жертви, „всяко чудо за три дни”, така че всичко така ще си и продължи.
