Днес бе необходимо да се разтърся в снимковите архиви и неминуемо яка носталгия ме обхвана –
- 2011 г., когато с театралната студия печелихме награди по фестивали;
- 2012 г., когато създадох детско предаване и го водихме заедно с покойната ми баба;
- от 2014 до 2015 г., когато се борих с режисьорския ми дебют и проучването за документална лента, но обмисленото завършване с игрален вариант;
- 2015 г., когато вече измислих ежеседмичен формат за социални теми;
- периодът между 2017 и 2018 г., когато имах шанса да бъде всяка неделя вечер рамо до рамо с Наталия Кобилкина и да помагаме със съвети на нашите телевизионни гости;
- 2019 г. и даването на старта на психо-логопедичната платформа/кабинет заедно с Галинка Чавдарова и куп полезни про боно материали за малки и големи. Впрочем от този януари е в още по-голямо помещение платформата;
- 2021 г. и приключението като съдебен заседател, дало ми шанс да организирам и модерирам колегите съдебни заседатели от останалите европейски държави в моята си родина.
И всички това, докато също днес готвим кандидатстване по проект, от септември да творим с едни супер готини четвъртокласници!
Късметлия съм и да, едва на 26 съм и вече всичко това ми се е случило/случва се!
Дано и занапред Бог с мен да е, за да имам подобни възможности!!!
