Може да не се вълнувам от футбол, но понеже футболът, специално в България, е неразривно свързан с важните процеси, ще направя коментар:
За мен Димитър Бербатов е много добър и принципен човек.
Казвал съм го и подчертавал и друг път – помогнал е на мнозина деца посредством фондацията си.
Искаше да даде от себе си на страната заедно с Мартин Петров и Стилиян Петров, но не бе даден шанс на този отбор.
Има друг победител, тоест сега толеранс трябва да се даде на Георги Иванов.
Но аз си мисля друго – може ли един президент и един изпълком да осъществят желаната промяна във футбола?
Не!
Не знам дали от български футбол остана да се интересува някой, освен хора, за които стадионът е арена за меле.
Това се случи заради всички замесени в този спорт! Не може да се обвини само този и онзи. Групова е вината, групова е отговорността.
Всички футболисти, треньори, президенти на клубове, както и цялото БФС, трябва да преосмислят философията на футбола, а именно като обединяващо за едно общество звено (плюс даване на път на млади таланти).
Феновете също не са без вина! Размяната на агресия между противникови отбори офлайн и/или онлайн не ги прави ангели.
Когато в България осъзнаем, че диванното мрънкане и дивашкото реагиране са вредни, тогава ще имаме приятна среда, в която ще вирее и свестен футбол.
