Днес във Фейсбук чета статус на човек, „честващ” 25 г. от първия си първи учебен ден.
Викам си, мале, този колко е „дърт”. След секунди се усещам, че от моя първи първи уч. ден са минали 18 ГОДИНИ! 😀
Почувствах се рязко остарял.
Впоследствие се замислих по-дълбоко и правя следния извод: колкото повече години изминават, откакто не си ученик, толкова повече си даваш сметка за стойността на училището и неговата роля в твоето развитие като личност.
Днес, колкото и да обясняваме на децата как училището е супер, те няма как да го приемат, защото стават по-рано; вместо непрестанна игра, ги чакат часове по любими и не толкова любими предмети; имат домашни…
Така че сега им е времето да мрънкат срещу училището. По-късно в живота ще му бъдат благодарни!
