Нагорещена самота

Преди, когато те имах – никога сам не палих камина…
Топлината от споделената обич, тъй достатъчна бе, дори в студените нощи…

След края на уж вечните, а инак неизпълнени клетви – трайно захладня.
Но не времето, а в душата ми виелици се настаниха.

И тъй като не можех да се стопля – цепеница след цепеница слагах с надеждата за притъпяване на болката.
Все толкова студено е, да знаеш…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *