Лято ’18-та: ПАРИЖ

От юли 2018 до началото на 2019 си почивах от интернета. Поради тази причина до стартирането на „Да говорим заедно“ на 7-ми януари, споделям кадри от отминалото лято.

Септември 2018 / Париж

Париж от филмите не е Париж на живо.
Париж сега представлява – няколко подходящи (все още) за туристи улици и всичко останало е море от опасности.

Влезте в магазините из предградията, посетете обикновените барове, дори се разходете извън определените маршрути за туристи. Чернокожи с престъпни изражения ще Ви вледенят.

Който ме познава, добре знае, че никога не съм бил расист. Но тези чернокожи не са от онези чернокожи – усмихнати, показващи белите си зъби с гордост. Тези чернокожи са бесни, че не са като белите. Че не са родени със „златни лъжици“ в устата. И гледат лошо. Злобно. Жестоко. Тези чернокожи проследяват с мръсни погледи всяко момиче. Подсмихват се. На свой език правят жестове и се подиграват.
Уж сме европейци, ала се чувстваме излишни. Защото центърът на Париж все още може й да ни се полага, но „краищата“ /които са много по-обширни от центъра/ са запазена територия за онези, които сме приели от сърце, но не ни мислят доброто…

Повярвайте – прословутата романтика на французите я има, популярната елегантност също, прочутата любезност – и тя е в списъка, но това се отнася само за родените там. За закърмените в уважение към околните, а не във възпитаваните с насилие и в насилие.

Посетете Париж скоро. Защото след „скорото“, градът вече няма да е тъй красив – в духовен смисъл. И във физически, разбира се, но това е по-маловажното. И ЕВРОПА също няма да е същата.

Тя вече не е…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *