Лято ’18-та: Бай Ганьо-туроператора и тоалетни от АДА

От юли 2018 до началото на 2019 си почивах от интернета. Поради тази причина до стартирането на „Да говорим заедно“ на 7-ми януари, споделям кадри от отминалото лято.

Септември 2018 / Хотел F1

Между Мон Сен Мишел & Ница – прекарах най-неприятната нощ в живота ми. Нощ, която със сигурност няма да забравя, но най-вече нощ, която ме научи на следното: „Доброто бизнес име винаги върви с добре осигурената тоалетна“.
Веднага тук добавям и онзи принцип, че по тоалетната на един ресторант, лесно правим извод и за самия него…

Колкото и несъществено място да е, тоалетната има значителна важност за усещането, което ще оставите в клиентите си, особено ако притежавате туристическа фирма.

По български манталитет – туроператорите избират най-евтиното място за отсядане на преметнатите да пътуват с тях. Скърцащи легла – простено да им е; мухъл – простено да им; счупени гардероби – простено да им е; но когато те лишат от нормална тоалетна след 12-14-часово тичане из различни градове – няма как да им бъде простено…

Унизително е да не може да разполагаш в стаята си с място, на което извършваш нормална физиологична нужда. И да е нужно да излизаш в коридора, търсейки общата тоалетна за етажа, която е в ужасно състояние.

И ето разказа за преживяното:

Настанихме се към 20:00 часа, след цял ден друсане в автобуса.
Трябва да отида и да извърша дефекация. Тоалетната е мръсна, но ще я изчистят. Все пак осем часа – дневната смяна си тръгва, нощна застъпва, ще стане…

Полунощ е, тоалетната е още по-мръсна, а в главата ми вървят следните мисли:
Ходи ми се до тоалетна. По голяма нужда. НЕ ИЗДЪРЖАМ ПОВЕЧЕ, БЕЗ ДА ХОДЯ ДО ТОАЛЕТНА ПО ГОЛЯМА НУЖДА.
Но как? Как да се заставя да посетя онова миризливо, гнусно място! Как да разкопчая ципа, да сваля панталоните си и да седна…
Няма да ходя..

Два часа е, обикалям малката стая в кръг и обикалям, защото едва стискам…
Езикът, на мозъка ми, вече не е приличен – вместо голяма нужда, говори за акане и псува… И май, май езикът на мозъка паралелно говори с езика на устата…

Четири часа е – зорът не пита. Нарамвам хавлията от сака ми. Излизам в коридора и се запътвам към тоалетната. Отварям и затварям внимателно. Едва се абстрахирам от вонята, от мръсотията, от… правя го с цел да не повърна.
Бърша с хавлията, която още от стаята съм намокрил. Бърша дъската. Бърша, бърша, усещам как пръстите ми вече се разраняват, но продължавам.

Най-накрая сядам, проклинайки търговския нюх на българския БАЙ ГАНЬО-тур оператор…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *