Мимо Гарсия

www.mimo.bg
Мимо Гарсия

КОИ СМЕ НИЕ, ЧЕ ДА СЪДИМ?

Имате ли някакъв тик? Аз – да. Без да се усещам смръквам с нос. Досадно и глупаво, но не мога да се отърва.
Вярно, ако се заставя, ще успея. НО има хора като страдащите от Синдром на Турет, които не могат – болестта представлява набор от двигателни и речеви тикове, започващи в детството и продължаващи до смъртта…

Днес гледах един от НАЙ-СМИСЛЕНИТЕ филми – Hichki / Хълцане. За двата часа продукция, заклевам се – ревах, както от години не съм го правил.
Историята накратко е как една млада жена със Синдрома на Турет се опитва да се впише в свят, в който подигравката и унижаването на другите са белег за превъзходство и успех.
Нейната мечта да бъде учителка е възпирана от предразсъдъците на директорите, които от една страна пропагандират толерантност, но от друга не приемат различното, защото се плашат.

Под различното имам предвид, разбира се, и различната социална класа…
Та Жената най-накрая получава мечтаната работа, но не заради качествата си, а поради факта, че никой не иска да се занимава с 9 „Д“. В него са всички бедни деца, които от начало са се опитвали да се впишат сред връстниците си, но след продължителни намеци и подмятания, се бунтуват срещу Системата, опитваща се да ги отхвърли и върне в гетото.

Та Нена, макар и страдаща от коварната болест, приема да бъде класна на клас, съставен от тъжни деца, неприемани без да имат вина за финансовото състояние на родителите си. Самата Нена е жертва на Системата – гонена е от 12 училище заради тиковете си… Нена е единствената способна да ги разбера и не – не да ги съжали, а да ги подкрепи!

ФИЛМЪТ е истински шедьовър и няма да Ви остави и за миг равнодушни. Повярвайте – на всяка минута ще се сещате за случаи, когато сте се отнасяли с пренебрежение към някого и ще се питате „ЗАЩО?“.
Да, едни са бели, други черни, трети – бедни, четвърти – дебели, но това не ни дава право да слагаме хората в рамки и да ги съдим…

Естествено, плаках не само заради филма, но и заради собствените си грешки – че съм си позволявал да съдя и да се мисля за повече от някой друг заради по-хубавата работа, заради по-хубавата дреха, заради по-хубавото есе… А всъщност това са безсмислени неща, без съдържание, ако чрез действията си – накърняваш нечие достойнство!

Няма да забравя и да СИ простя как преди години една съученичка ме нагруби – не помня нейната обида, но си спомням и се срамувам от собствения си нетактичен и злобен отговор, в опит да й върна и да я нагрубя – казах й следното „И все пак ти работиш в кафене, а аз в радио студио, нали?!“.
ДА, бил съм дете. ДА, казал съм го под афект. Това са тъпи оправдания. „Казана дума – хвърлен камък“ е принцип-закон!

КОИ СМЕ НИЕ, ЧЕ ДА СЪДИМ ДРУГИТЕ?! Кои?! Ок, може да имаме повече, може да сме по-красиви, по-умни, по-способни, по-богати, по-пътуващи, по-притежаващи, но всяко наше действие, с което причиняваме нечия мъка, е долно и развращаващо ни като Човеци.

Изгледайте филма и винаги преценявайте думите си. Дори да в отговор на нечия обида!

 

#сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *