Пишат псувни… Лъжат хората… Зарибяват деца… И всичко това се случва „благодарение“ на анонимността в интернет! Защо трябва да сме анонимни? От какво се крием? От собственото си мнение ли? От своите думи? След като може някой да напише „Президентът си получи заслуженото като му умря детето“ защо поне да не се знае кой е този автор? Нужно ли е да бъде скрит? Нужно ли е? Ами този, който подведе масово паника с бусът, който уж отвличал деца… Ами детенцето, което е било зарибено да се съблече пред камера… Случки, колкото щеш и всичко заради пустата анонимност, която дава възможност за манипулации. Който иска да каже нещо – да го каже, ама не под комфортното „юрганче“ на анонимността! Нека излезе и да защити тезата си, а не да хейтва скришом… Свобода на словото трябва да има, но не и свобода на подигравката… Това е изопачаване на правото ни да кажем това, което мислим…
…Замислете се как ще се чувстват, ако някой злорадства за Ваш близък, който е починал… Замислете се как ще се чувствате, ако знаете, че някой е прилъгал детето Ви да се разсъблече… Замислете се…
