Един малък Коледен разказ, подарък към читателите на блога ми. Благодаря Ви!
Желая Ви прекрасни и незабравими моменти през 2015!
Краят на декември 2014. Още една година почти е отминала. Щастие и тъга са вървяли „ръка за ръка“ през всичките месеци. Нормално. Реално.
Забързани и уморени, хората тичат от магазин на магазин, харчат трудно спестените са пари. Разделят се с тях с радост, защото ще зарадват близките си.
Коледа идва, елхата вече е окичена с гирлянди и играчки.
За жалост за много хора празниците се превръщат в парад на суетата.
Какъв телефон имат, какъв лаптоп имат, какъв таблет имат…
Храната на трапезата също е важна: трябва да бъде скъпа. Да се набива на очи. Роднини и съседи да завиждат. Сърцата им да се „късат“ от злоба. Лиги да им „текат“….
Коледа идва.
Подаръци се отварят.
Разочаровани разглезени хлапета крещят: „Какво сте ми купили бе, гл*паци!“, „Родителите ми са пълни кр*тени!“, „Неграмотници, т*панари!“
Очите им са „пълни“ с гневни искри!
Миналата година едно момиче беше качило снимка на подарък – iPhone, струващ повече от 1000 лева. Но то беше недоволни, не! То беше ПОБЕСНЯЛО! Защо? Защото модела на телефона беше малко по-стар……
Докато хилидя хора гладуваха и нямаха дори хляб на масите си, това момиче беше разгневено и готово да „разстреля“ родителите си за грубата грешка!
Доста реагираха с възмутителните коментари: пи*кла, к*рва и тем подобни. Но дали и те не са същите: дали и за тях празника не се е превърнал в просто лесен начин да получиш материален подарък. За тях не е важно, че си с близките си хора, че се радваш на присъствието им, че сте живи и здрави…
Не, за тях алчността към материални придобивки се е превърнала в единствената цел и радост…
В това време.
В малко селце, в схлупена къщурка, баба и дядо на по чаша чай и късче хляб, сияят от щастие. Току-що са чули децата и внуците. Живи и здрави са.
Какво по-важно от това?
Наследниците им са добре, а те двамата имат покрив над главите си и стомасите им не вият от глад.
Весели празници, приятели!
