Забравен е

Забравен е…
Забравен е от нея…
Не помни тя дори, когато той бдеше край болничното ѝ легло…

Забравен е…
Забравен е от нея…
Не ѝ липсва…
Сякаш никога тя не го е обичала…

Забравен е…
Забравен е от нея…
Самотата го „души“…
Самотата го „убива“…

Забравен е…
Забравен е от нея…
Иска я все още обаче…
Да я прегръща…
Да я докосва…
Та дори да сресва косата ѝ… 

Забравен е …
Забравен е от нея…
И надали някога тя ще си спомни за него…

Забравен е…
Забравен е от нея…
Но той безумно вярва в любовта…