Времето „течеше“ така бързо…
Не усетихме кога грозната ларва, се превърна в красива пеперуда…
Отлетя…
Изостави ни…
Само спомените ни останаха… Времето не лекуваше раните… по изгубената… По изгубената… пеперуда…
която толкова обичахме…
Заключение: „Не обичай, защото Винаги ще бъдеш изоставен…“
