Звънна му по телефона и най-нагло го излъга, че напуска го с финес, за да не го вижда вече… Той повярва…. Тръгна бързо, бързо към дома си, звънеше й през 2 секунди, но телефона все така мълчеше кат скала… Накрая с треперещо сърце едвам-едвам отключи долната врата и с два-три скока намери се на втория етаж и започна да бумка по невинната врата… По едно време вратата тихо се отвори и отвътре с усмивка и голяма бутилка червено вино го чакаше тя… Той тихичко се питаше какво става, а тя каза – „Честит първи април!“…
